Незнайно как попаднах на "Marthas Vineyard"... И много ми хареса! Сигурна съм, че не случайно Обама прекарва лятната си ваканция тук. Малко, китно островче, без комерсиален бизнес (няма McDonalds, няма Macy's, няма Victoria's Secret), пълно с творци, обикновени работници, луди и около тридесетина от нашите... Друго е да прекарваш дните си около новия имот на Лейди Гага. Ставаш - чай, разходка по плажа, книжка, марихуана (е, вярно, че през зимата там нищо не се случва и затова е и последното), но пък то се оказва нелегално, както повечето неща тук. То това да не ти е Непал, или Амстердам, където ти предлагат "magic mushrooms" на всеки ъгъл. Казват, че островът е едно от местата в целите Щати с много положителна енергия. А вечер е толкова тихо, че можеш на танцуваш с музиката на вълните. Абсолютно спокойствие! Миещи мечки и разни елени ти гостуват на верандата, облени от лъчите на луната. И както всички американци, и тук обитателите на острова са ужасно мили, усмихнати, позитивни... Или може би така ми се струва, след като съм прекарала weekend в New York city. Не че и Ню Йорк си няма предимства. Само че да си хванеш такси в Манхатън събота вечер, трябва да си супер герой. На острова нямаш нужда от такси - само от колело или малко повече свободно време... Въпреки че и там винаги можеш да намериш някой македонец-бакшиш, който да те повози. При това той може да ти разкаже всичките истории, с които се гордее това място: Как Спилбърг е заснел „Челюсти", как един от многото Кенеди е загинал в самолетна катастрофа и как индианката Покахонтас завъртяла любов с офицера Джон.
Единственото, което не разбрах, кому е нужно да изсипват толкова пари за коледна украса? Как спят тези хора, под всичките святкащи, блестящи еленчета, снежни човечета, джудженца и "Santa Claus" - по фасадите на сгради и по всички дворове... А си мислех, че само аз, кукленият театър и фолкзвездите търпим кич. В древнобългарските вярвания (в епоса на древния български хан Кубан от 154 г. преди Христа, „Сказание за Бога на водите",) светия старец се е смятал за зъл дух с недвусмисленото име „Мраз". Но американската действителност го е превърнала в добрия Дядо Коледа. Да! Коледа е! Нека ви е честито Рождеството Христово! Нека бъдем по-добри! Да си казваме по-често по някоя блага дума и винаги да намираме сили за по една усмивка. За пръв път ще посрещна Нова Година със седем часа по-късно от приятелите си. Но сигурна съм, че дори тук ще чуя едно истинско, прекрасно „Дунавско хоро". И някой ще се провикне: „Иху-у-у-у! Хайде, българи!"
