Има ли микрофон наблизо, то той най-вероятно е включен. Това е нещо като правило в политиката и политиците се опитват да не го забравят. Разбира се, невинаги успяват, а резултатът е повече от забавен за нас, публиката. Доказателството – последните шеги на Джъстин Трюдо по адрес на Доналд Тръмп. Преди дни в кулоарите на срещата на НАТО в Лондон канадският президент се подигра за прекалено дълга пресконференция на американския президент на разговор с други държавни лидери, а думите му се оказаха записани от медиите. Но Трюдо не е единственият. Вижте други забавни истории от политиката пред микрофон, събрани от BBC.
- „Започваме да бомбардираме след пет минути“ (1984)
По време на Студената война президентът на САЩ Роналд Рейгън разпалва дипломатически пожар със закачка към СССР. По време на проверка на звука преди ежеседмичното му обръщение към нацията по радиото Рейгън си прави майтап със звукооператорите, които го записват за радиото NPR. „Мои скъпи американци, за мен е удоволствие да ви кажа днес, че подписах закон, с който Русия ще бъде изгонена от обществото завинаги. Започваме бомбардирането след пет минути“, казва Рейгън. Макар шегата да не се чува в ефир, по-късно се появява запис с нея. В резултат от това, съветски войски са вдигнати по тревога по източната граница на СССР, а коментарите на Рейгън са порицани от Съветския съюз.
- Жак Ширак не харесва британска храна (2005)
Френският президент Жак Ширак създаде каша с кулинарни коментари, които се твърди, че е направил при пътуване до Русия. Според френския вестник Liberation политикът ветеран е разговарял със свои руски и германски колеги по време на събитие по повод 750-та годишнина на руския град Калининград. Мислейки си, че микрофонът му е изключен, се твърди, че Ширак е казал за Великобритания следното:
„Не можеш да имаш доверие на хора, които готвят така лошо. След Финландия това [Великобритания] е страната с най-лошата храна.“ В допълнение посочва, че „единственото нещо, което британците някога са направили за европейското земеделие, е болестта „луда крава“. Коментарите така и не са излъчени, но от медийния екип на Ширак по това време не ги и отричат. По това време отношенията между Франция и Великобритания са хладни, а двете страни имат сблъсък по въпроса с фермерските субсидии и решението на Франция да не вземе участие във войната в Ирак.
- „Йо, Блеър!“ (2006)
По време на събиране на страните от Г-8 в Санкт Петербург микрофон, намиращ се близо до президента на САЩ Джордж Буш и британския премиер Тони Блеър, улавя техен личен разговор, който по-късно става известен като „Йо, Блеър“. По време на разговора Буш поздравява своя британски колега с думите „Йо, Блеър, как я караш?“, след което му благодари за подаръка (пуловер) и отправя обидни коментари към организацията Хизбула в Ливан. Визирайки сирийската подкрепа за Хизбула в конфликта с Израел, Буш казва, че се е надявал ООН да „убеди Сирия да накара Хизбула да спре с тези...“, като „тези“ е последвано от обидна дума. „Свържи Кофи [Анан] по телефона с [Башар] Асад и направи нещо“, добавя американският президент. Използването на фразата „Йо, Блеър“ след това става повод за подигравки от политически опоненти и на двамата лидери, въпреки че според някои лидери Буш може да е казал „Да, Блеър“ (Yeah, Blair). Въпреки това записът показва особената връзка между двамата политици по онова време.
- „Не мога да го понасям вече“ (2011)
Личен разговор между френския президент Никола Саркози и американския му колега Барак Обама е подочут от журналисти по време на среща на Г-20 във Франция. Малко преди пресконференция репортери получават слушалки за симулантен превод, но им е казано да не ги включват, преди да е приключил разговорът на двамата лидери зад кулисите. Няколко души обаче не се съобразяват с тези изисквания и чуват как Саркози говори на Обама за министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху. „Не мога да го понасям вече, той е лъжец“, казва Саркози. „На теб може да ти е писнало от него, но аз трябва да се занимавам с него всеки ден“, отвръща Обама. В продължение на няколко дни във Франция никой не коментира разговора, но в крайна сметка Дан Израел от френския сайт Arret sur Images разказва за случилото се. Разговорът е отражение на обтегнатите отношения на Израел както с Франция, така и със САЩ по онова време.
- Гордън Браун и „предубедената жена“ (2010)
Браун е министър-председател на Великобритания, когато при разговор с жители на Рокдейл в Северна Англия изпада в конфронтация с жена, която оспорва нивата на имиграция в страната. След размяната на реплики с нея, той се качва в колата си, но с все още закачен на дрехите микрофон на Sky News. Без да съзнава, че микрофонът още е включен, той казва на свой сътрудник, че разговорът е бил „бедствие“ и че не е трябвало да го оставят да говори с тази жена. Пита чия е била идеята. На въпроса какво е казала тя, Браун отговаря: „Ъх, всичко! Тя е просто предубедена жена, която каза, че била от лейбъристите. Имам предвид... това е просто нелепо.“ След този случай Браун посещава жената - Гилиън Дъфи, за да й се извини, като повтаря извинението си и по време на интервю за BBC Radio 2.
- „Да разваляме седенката“ (2007)
През есента на 2007 г. учителите в България са в стачка, а министрите на финансите и образованието - съответно Пламен Орешарски и Даниел Вълчев, се срещат с представители на учителските синдикати, припомня webcafe българския принос в политическите гафове пред микрофона. По време на срещата Орешарски и Вълчев пропускат факта, че някой от микрофоните пред тях може да е включен. Орешарски тогава се обръща към Вълчев с думите: „Дай да разваляме седенката". Това беше последвано от искане за оставката на двамата министри и извинение от Орешарски, който по-късно - през май 2013 г. - стана и министър-председател на страната.
