В миналото България бе една от десетината държави в целия свят, която можеше да се гордее с огромен морски флот (БМФ) - стотици нейни кораби кръстосваха океаните надлъж и нашир. Тя имаше траулери, които бяха като фабрики - ловяха риба във всички океани, консервираха я направо на борда и я продаваха в най-близките пристанища; хладилен флот, който зареждаше траулерите с храни и други провизии; танкери, които пренасяха нефт от Африка и Азия до Европа и Латинска Америка, товарни кораби, които кръстосваха със стока морските пътища по земното кълбо и я доставяха дори тук, в САЩ. Всичко това бе управлявано от две огромни дори и по днешните мащаби предприятия - "Океански риболов" и Български морски флот, които се ползваха с авторитет. Освен чисто морските им занимания те оперираха и чрез външнотърговски дружества, регистрирани в десетки държави. Апетитна хапка, която след падането на комунизма мнозина поискаха за себе си. Правителствата на Андрей Луканов, на Филип Димитров, Жан Виденов, особено на Иван Костов, но и следващите направиха всичко по силите си да ликвидират тази морска империя. Най-напред бе оглозган "Океански риболов" - всички кораби до един бяха продадени или разглобени за скрап. Години наред съответните министри, надзираващи икономиката, се изреждаха да обясняват колко ненужно е това предприятие, защото не може да генерира печалби. В същото време сменящите му се шефове и надзорници идваха полугладни и си отиваха милионери, докопали се и те до някоя комисиона от поредния продаден кораб. В момента от "Океански риболов" е останал само споменът. Унищожаването на БМФ се проточи във времето, но и то върви по план. След като правителствата съсипаха предприятието и го докараха до дребна малка фирмичка с трийсетина порутени корита, коалицията на Станишев, царя и Доган го продаде на "големия специалист" по морски бизнес Кирил Домусчиев, известен повече като собственик на футболния клуб "Лудогорец" - Разград. Въпреки че е подписал приватизационен договор, който го задължава да инвестира в БМФ милиони, Домусчиев засили парите към лъскавото си любимо отроче "Лудогорец", а морския бизнес го ползва по други направления.

Резултатът от всичко това е, че стотици подготвени български морски кадри останаха без работа и бяха принудени да се влеят в съмнителни фирми или направо в сенчестия бизнес. Последните десетина години от морската история на страната са низ от скандали, кой от кой по-срамен. Няма месец, в който нейде по света да не арестуват кораб с българска следа. Някои от случките са достойни за филмиране на криминална драма. 2003 г. - моряк убива на борда на намиращия се в Черно море българския кораб "Елена" двамата му механици и ранява тежко капитана. По-късно се оказва, че собственикът е издал заповед корабът да бъде потопен, за да вземе застраховката за него и това е предизвикало разделение сред екипажа. 2008 г. - българският кораб "Ванеса" потъва край Украйна при мистериозни обстоятелства, повличайки в бездната девет моряци. Единственият оцелял, смразен от страх, мълчи и до днес какво се е случило. Съмненията са, че собственикът им е наредил  да не подават сигнал за тревога, защото в трюмовете е имало наркотици. 2011 г. - панамските власти откриват на борда на плаващия под холандски флаг кораб "Маак Трейдър" откриват 100 кг наркотик. Арестуван е българският капитан Светлозар Собаджиев. Той и до момента е в ареста. Други 16 български моряци дни наред бедстваха на кораба "Оушън Стар Пасифик" в Мексико по-рано тази година. Фирмата, която ги наела, си е търсела точно такъв екипаж - хора от бедна държава, на които може и да не плаща заплати, нито да ги храни. И като капак стигаме до последния случай с български кораб - "Свети Никола", в трюмовете на който испанските власти откриха три тона кокаин този месец, а екипажът му от 21 българи бе арестуван. Ако за света пиратската страна се нарича Австралия, за цивилизованата част от него името й е България. И вина за това имат всички онези алчни правителства, които дадоха най-доброто от себе си, за да затрият някога гордия морски флот на тази държава.