Остров Северен Сентинел е едно от най-недостъпните места на света, а за коренното му население се предполага, че е най-изолираното племе на планетата. Смята се, че сентинелците все още преживяват от лов, риболов и събиране на диви растения. Това са предположения, тъй като никой не е имал възможност да ги изучи.
Островът им, част от Андаманския архипелаг в Бенгалския залив, е напълно недостъпен и забранен за посещения.
Той е под контрола на Индия, която от десетилетия е наложила пълна забрана за доближаването му на по-близо от 5 км. Територията е обявена за резерват и се охранява от патрули.
Дори изследователите могат да съдят за живота и развитието на сентинелците единствено от кадри на племето по бреговете, снимани от лодки, които са се приближили на разстояние извън обхвата на стрелите им, както и на опити за официален контакт отпреди десетилетия. Затова и може само да се предполага, че тези хора още не са открили как да палят огън и живеят така, както преди хиляди години.
Причините да не се допуска абсолютно никой до племето са няколко. Първо, то е толкова изолирано, че днешните инфекциозни болести са непознати на острова, и биха могли да имат катастрофален ефект.
Второ - сентинелците не желаят да бъдат посещавани - те посрещат хора от външния свят изключително враждебно, включително убиват чужденци.
И не на последно място, властите в Индия искат да съхранят техния начин на живот.
Всичко това звучи прекалено интересно и изкушаващо за някои пътешественици, и те биха направили всичко по силите си, за да успеят да стъпят на острова на сентинелците.
Точно това е направил туристът с американски паспорт Михайло Поляков, който се е промъкнал на Северен Сентинел и дори оставил армаган за домакините - кокосов орех и кенче диетична кола.
Той е бил арестуван, но след като успял да се промъкне до острова, цитират агенциите полицията в Индия. Задържан е за три дни и за допълнителни разпити.
Според информацията 24-годишният мъж първо е обикалял във водата край острова и надувал свирка в продължение на около един час, за да привлече вниманието на хората там. След това стъпил на брега за кратко - около 5 минути, оставил кокоса и колата, взел малко пясък и се върнал на лодката си. Естествено, снимал и видео. Задържан е два дни след геройството.
Не е ясно колко души живеят на Северен Сентинел, но предположенията са за около 150-200. Островът е с размер от около 60 кв. км, обграден от коралов риф, а във вътрешността има гъсти гори.
Поляков трябва да е доволен от развоя на събитията.
Той определено е извадил късмет - през 2018 г. друг американец - мисионер - е бил убит от племето, след като се добрал незаконно до острова.
Тъй като никой не може да стъпва на Северен Сентинел, тялото на мисионера остана там, не беше проверено и разследване.
Самият Михайло се оказва доста упорит. Той е посетил района два пъти в последните месеци. Първо е опитал да плава с каяк - през есента на 2024 г., но от хотела, в който е отседнал, му попречили. Направил и втори, неуспешен опит, да стигне до острова през януари.
На третия успял с моторна лодка, с която плавал 35 км от друг остров от архипелага.
Езикът и обичаите на сентителците остават тайна за целия свят, затова и се предполага, че предците им са се заселили на острова преди 50 000 години.
Макар и изключително изолирани, сентинелците също се развиват. Смята се, че те нямат уменията да палят огън, но използват такъв - просто поддържат огъня, запален от светкавици.
Освен това използват метал - намерен на брега или по кораловия риф от останки от корабокрушения. Те точат желязото и го използват за стрелите си.
Освен това, според организацията Survival International, която защитава правата на племенните общности, от това, което може да се види за живота на тези хора от далеч, те са изключително здрави и в цветущо състояние - изглеждат горди, силни и всеки, които ги е зървал, е виждал много деца и бременни жени.
Опитите за установяване на контакт с племето са били доста през годините, доста от тях са завършвали зле за външните посетители, но има данни и за по-мирни срещи.
През 70-те и 80-те години на миналия век представители на индийските власти са опитвали да посетят племето, но не са били посрещани дружелюбно. През 90-те години визитите спират напълно и от тогава всички посещения на острова са частни и напълно незаконни.
А понякога дори не са от умишлено любопитство. През 2006 г. двама индийски рибари-бракониери се оказват на Северен Сентинел, след като лодката им е изхвърлена на брега, и са убити от племето.
Защо не можете да посетите мястото?
Незаконният опит да посетите остров Северен Сентинел вероятно ще доведе до загуба на собствения ви живот, но може сериозно да застраши живота на хората от племето.
Прочети още
Сентинелците много ясно показаха, че искат да бъдат оставени на мира.
От 1800 г. изследователи, журналисти и дори кралски особи се опитват да осъществят контакт – всички с различна степен на успех.
Може би най-близо в опита си за създаване на приятелства са били редовни посещения на екип от антрополози, ръководени от Тринок Нат Пандит.
Групата започва да посещава острова през 1967 г. и продължава да го прави десетилетия. Пандит и екипът му разнасяха подаръци: от прасе до играчки, метални тенджери и кокосови орехи.
Въпреки че прасето беше убито и заровено, а играчките също оставени в пясъка, сентинелците били привлечени от кокосовите орехи, оценили също и тиганите.
Доставките на кокосови орехи продължиха с години, което изгради доверие между племето и антрополозите. Понякога сентинелците дори ги чакали на плажа.
Въпреки това, до 1996 г., връзката не е преминала много отвъд подаряването на кокосови орехи. Племето никога не е предлагало на аутсайдерите да останат и никога не са измисляли как да общуват помежду си. След това индийското правителство реши да спре посещенията.
Следващият контакт, осъществен от външни лица, е през 2004 г., след цунами, когато е изпратен хеликоптер, за да види дали сентинелците са били засегнати, тъй като техният остров бил на пътя на стихията.
Докато летателното превозно средство стояло над острова във въздуха, член на племето изтичва на плажа и насочва стрелата си към пилота, доказвайки, че са живи и здрави, но не искат помощ.
Две години по-късно племето отново влиза в новините, когато двама индийски рибари, Сундер Радж и Пандит Тивари, са убити, след като лодката им се откъснала от акостирането си, докато спяха.
Съвсем наскоро, през ноември 2018 г., американският мисионер Джон Алън Чау се опита да посети острова, за да опита да ги въведе в християнството. Племето го прогони два пъти, но при третия му опит се смята, че е бил убит.
Рибарите, които бяха отвели Чау близо до острова, видяха членове на племето да влачат тяло по плажа и да го погребват. Чау пише в дневника си (който е изоставен), че смята Северния страж за „последната крепост на Сатаната“, разочарован, че не е бил посрещнат топло.
През 1879 г. млад офицер от Кралския флот на име Морис Видал Портман пое управлението на Андаманските острови и реши да стъпи на Северен Сентинел.
Виждайки Портман в далечината, членовете на племето изоставиха селата си и британската група откри, че районът е почти празен - с изключение на възрастна двойка и четири деца, които те заловиха, отвеждайки ги извън острова против волята им.
Портман пише в своите записи, че жителите на острова „се разболяха бързо и старецът и съпругата му починаха, така че четирите деца бяха изпратени обратно в дома им с много подаръци“.
Няма начин да знаем какви точно щети може да е причинило това на останалата част от населението.
