Бабушка снима в почти мъжка поза
Неизвестна жена с камера в ръка се мъдри на снимките, запечатали убийството на американския президент Джон Кенеди в Далас на 22 ноември 1963 г. Журналистите я наричат Дамата Бабушка заради забрадката, с която е покрила главата си. Кадрите, заснети от тайнствената жена, не излизат никога наяве. Не е сигурно и коя е самата тя.
Работа или забава?
Забрадената дама Бабушка веднага събужда интереса на спецслужбите, тъй като, ако се вярва на фото- и кинохрониката, тя продължава да снима и след момента, в който прозвучават изстрелите срещу Джон Фицджералд Кенеди. Повечето от снимачите по това време вече са легнали по очи на земята, тъй като се страхуват да не попаднат под обстрел. Но бабката със забрадката проявява нездрав интерес. Освен това непознатата е заела наистина стратегическо разположение. Нейният обектив би трябвало да „хваща" както прозореца на шестия етаж на книжен склад, откъдето стреля „официалният" убиец на Кенеди - Ли Харви Осуалд, така и хълма, откъдето според неофициалната версия е стрелял резервният снайперист. Ако това е така, не само спецслужбите са давали мило и драго, за да открият непознатата. Първите със сигурност не я намират. За другите не се знае.
Разследването на убийството на Джон Ф. Кенеди и до ден днешен не е приключено. На 10 май на 90-годишна възраст почина Николас Катценбах, съветник на президентите Джон Кенеди и Линдън Джонсън. С него
окончателно е погребана тайната
около атентата. Той именно е човекът, който уж с цел да се преустановят спекулациите по темата посочва, че Осуалд категорично е убиецът. Версията за това е много удобна, защото атентаторът е убит два дни след покушението срещу Кенеди. Освен това е женен за рускиня - Марина Николаевна Осуалд, което чудесно се връзва с тезата за руското участие, а в комбинация с нишката за Лейди Бабушка сценарият просто заспива.
Любителите на конспирациите потриват доволно ръце, след като са „напипали" руската връзка. Разбира се, че Лейди Бабушка е служител(ка) на КГБ и е документирал(а) престъплението като професионалист(ка).А скобите са наистина необходими, защото не е сигурно дали въпросната персона не е дегизиран мъж. Особено ако се съди по разкрачената поза, която е заел(а), докато снима. Още по-екзотичен привкус манджата придобива с твърдението, че Осуалд е бил фен на режима на Фидел Кастро. Оттам се стига и до заключението, че убийството е било поръчано от кубинските тайни служби. Което пък се бие с версията, че покушението е поръчано от мафията и обезсмисля стенограмата от разговора с Джак Руби.
На четири очи и... повече уши
И досега мнозина се съмняват в твърде прибързаните заключения, с които Осуалд е етикетиран като убиеца на Кенеди. Защо е игнорирана възможността Кенеди да е застрелян не от него, а от шофьора на президентската лимузина Уилям Грир, както впоследствие твърдят някои източници?
Подозрения будят и други съвпадения, които са твърде натрапчиви, за да са истина. Например това, че докато го преместват в окръжния затвор, Ли Харви Осуалд е застрелян от сутеньора Джак Руби, с когото впоследствие се оказва, че са имали предварителен разговор, който при това е стенографиран. Разговорът бил проведен на четири очи между двамата на 4 октомври 1963 г. Но стенограмата се появява, зарита между останалите веществени доказателства в прокуратурата, чак през 2008 г. През цялото време се твърди, че тя е престоявала из кашоните с други бумаги. А публикуваните части от нея са абсолютно четиво за наивници. Междувременно през 1967 г. от рак на белите дробове в затвора умира и свързаният с мафията Руби.
Сред оспорваните доказателства за вината на Осуалд е и фотография, на която той държи пушка и определен като марксистки вестник. През 2009 г. учени от Дартмутския университет излязоха със заключение, че снимката не е монтаж, защото технологиите през 60-те години на миналия век не позволявали това. Интересно обаче как тогава за фалшификати са обявявани многобройни снимки от същото време, на които уж има заснети неидентифицирани летящи обекти или пък чудовища като Неси. Излиза, че в единия случай монтажът е невъзможен, а във всички останали - да.
Джон, Мерилин и извънземните
Гибелта на Джон Кенеди и смъртта на холивудската звезда Мерилин Монро вероятно са свързани. Така поне твърдят уфолози. Общото според тях са извънземните. През 2011 година ЦРУ разсекрети писмо на 35-ия президент на САЩ с искане да му бъдат предоставени свръхсекретни документи за НЛО. Десет дни по-късно той е застрелян в Далас. А три месеца преди това пък е намерена мъртва любовницата на Кенеди Мерилин Монро. Според уфолозите малко преди смъртта си тя имала намерение да свика пресконференция за визита на президента в секретна авиобаза, където се съхранявали извънземни обекти. Автор на тази версия е Уилям Купър, бивш сътрудник на американските спецслужби, който твърди, че убитият президент на САЩ е възнамерявал да съобщи на американския народ за присъствието на Земята на пришълци от Космоса. Но изстрелите в Далас му попречили.
Версията гласи още, че Кенеди смятал да съобщи и друга не по-малко любопитна информация - за съществуването на някаква тайнствена организация, която била в контакт с извънземните. В нея според Купър влизали още една камара високопоставени американски чиновници, бизнесмени и учени. Групата водела секретни проучвания върху усвояването на извънземната техника и поддържала постоянен контакт с представители на извънземния разум, които направлявали и контролирали научно-техническия прогрес на човечеството. Тайнствената организация не споделяла желанието на Кенеди да ги разконспирира. По всяка вероятност, защото представителите й смятали, че цивилизацията не е готова да научи истината за пришълците от Космоса.
Писмото на Кенеди е разсекретено по искане на биографа на Кенеди Уилям Лестър заедно с още едно писмо - до шефа на Американската космическа агенция (NASA). В него Кенеди изразява намерението си за сътрудничество със СССР за усвояването на Космоса. Той се тревожел, че в Съветския съюз могат да приемат НЛО за американски обекти и тогава да възникне заплаха от военен конфликт между двете супердържави. Документите датират от 12 ноември 1963 г.
Но да се върнем на главната ни героиня. През 1970 г. пищна изрусена дама на име Бевърли Оливър решава да извлече дивиденти от загадката и обявява, че тя е Дамата Бабушка. Разбира се, сензацията върви в комплект с биографична книга, в която подробно са изложени събитията от 22 ноември 1963 г. Странното е, че мемоарите са издадени почти 20 години след като Оливър обявява, че тя е Бабушка. Публикува ги едва през 1994 година. В тях любопитните кадри обаче ги няма. Вероятно защото Бевърли никога не е разполагала с тях, а и едва ли изобщо е била на мястото на атентата. Книгата е възприета по-скоро като евтин трик за печелене на популярност и така и не се превръща в бестселър. Тя твърди, че работила като певица и танцьорка през 1963 г. в стриптийз клуб. В книгата си Оливър пише, че филмът от фотоапарата й бил взет от федерален агент и повече не го видяла. Анализатори посочват редица несъответствия в нейната история, като например това, че моделът фотоапарат, с който тя твърди, че е снимала, не е съществувал през 1963 г. Или, че мястото, на което казва, че е стояла, не съвпада с показанията на другите свидетели. Така или иначе и до днес никой не знае коя всъщност е била тайнствената Бабушка и какво всъщност е правила там, което превръща цялата история в една от големите загадки в света.
