Сателитна снимка на остров Северен Бимини
През 1940 г. известният американски ясновидец Едгар Кейси прави едно от най-странните си пророчества. Той предрича, че Атлантида ще се вдигне от дъното на океана и това ще стане между 1966 и 1970 г. Предсказанието е направено малко преди смъртта му. Изглеждало толкова невероятно, че почти никой не му повярвал. Но ето че през 1968 г. се случва нещо странно. Френският водолаз Дмитрий Ребикофф забелязал под водата близо до остров Северен Бимини, спадащ към групата на Бахамските острови в Атлантическия океан, каменни геометрично подредени правилни плочи. Новината стремително обиколила света и предизвикала сензация. Още повече че Бахамите са част от печално известния Бермудски триъгълник.
Изглеждало, че най-накрая са намерени реални следи от Атлантида, потънала в океана според Платон преди 10 хиляди години. Веднага след Ребикофф дъното при Северен Бимини било изследвано от доктор Дж. Валънтайн, почетен хранител на Естественонаучния музей в Маями. Той описал обекта като ,,широка павирана улица от правоъгълни плоски камъни с различен размер, чиито краища са заоблени от дългите години ерозия от водата", като изказал своята увереност в изкуствения им произход.
През същата година Ребикофф съвместно с екип специалисти от Масачузетския университет направили аерофотоснимки на океанската акватория близо до Северен Бимини и съставили примерна схема на разположението на загадъчните обекти. Всичко говорело, че са открити останки от древен път или фундаменти на здания и стени.
Експедиции без успех
В течение на следващите 40 и повече години през Северен Бимини преминали десетки експедиции. Хиляди аквалангисти, запленени от мечтата да открият легендарната Атлантида, се гмуркали в морето, където само на седем метра под повърхността се намирал странният каменен ,,път". Обраслите с раковини и подводна растителност плочи се издигат на около 20 сантиметра над океанското дъно и продължават в разстояние на 100-150 метра, завивайки понякога под тъп ъгъл. Подобни обекти били открити и близо до друг остров от Бахамите - Андрос.
Повечето експедиции се оказали неуспешни. Подводните археолози се опитали да проведат разкопки, за да определят дълбочината на плочите, но никой не успял да достигне до основата им. Основен проблем били силните подводни течения и водовъртежи. Освен това тукашните води са пълни с бели акули, а дъното „ври" от хищни морени.
Светещи обекти на морското дъно
На 24 март 1979 година американците Джим Вентан и Харолд X. Уилсън по време на гмуркане при Северен Бимини видели във водата „светещ триъгълен обект с размах на крилата около 12 метра". Според водолазите триъгълникът се движел стремително над самото дъно, направил няколко виража, а след това изплувал от водата и се скрил в небето. Обектът бил видян и от екипажа на катера, който бил с водолазите.
През юни 1998 г. френска експедиция под ръководството на Д. Вало наблюдавала късно вечерта синкаво сияние на океанското дъно в района на Северен Бимини. Светещата зона била широка права ивица с отчетливо изразени краища; освен това тя не стояла на едно място, а се придвижвала. Източникът на странната светлина не бил открит. Явлението продължило около 40 минути. По-късно станало ясно, че светещата ивица била забелязана и от риболовна шхуна, намираща се наблизо; засечена била и от американски космически спътник.
Веднага след откриването на пътя „Бимини" се намерили и скептици, които се обявили за естествения произход на каменните плочи. Геологът Йожен Шин предположила, че ,,пътищата" може да са се формирали под действието на приливите. По-късно била издигната теорията, че това са морски раковини и пясък, пресовани за стотиците години на дъното в правоъгълни образувания.
Но и поддръжниците на изкуствения характер на пътя Бимини не се предавали: Доктор Грег Литъл от университета в щата Джорджия, професионален водолаз и археолог, написал следното по темата: ,,Подобни смахнати теории измислят тези, които никога не са се гмуркали до „пътя" и не са го видели със собствените си очи, не са докоснали с ръце тези удивителни камъни."
Експедициите на доктор Литъл в Северен Бимини през 2003 и 2004 г. донесли като че ли най-много информация за тези обекти. Литъл и неговият екип
открили под слоя каменни блокове втори такъв
а под него - и трети. Литъл все пак не успял да се добере до основите и направил извода, че това не са пътища, а горните части на древни стени, погребани под дънните утайки. При огледа на част от втория пласт плочи било открито, че те са по-малко засегнати от ерозията и са внимателно шлифовани и подредени плътно една до друга. Приборите показали наличие под дъното на кухини, а също и на метал. Последното е необичайно за целия район, тъй като нито на Бахамите, нито в прилежащата територия от Атлантическия океан има метални залежи. Подземните метални обекти, фиксирани от прибора, били разположени в по-голямата си част на север и северозапад от ,,пътя", като при това изглеждали като разпръснати точки и образували широк полукръг. Литъл предполага, че е възможно това да е била древна метална колонада, поддържала сводовете на някакви постройки.
Изследвания от 2000 г. определили възрастта на камъните на 10-12 хиляди години, което съвпада по поразителен начин с времето, когато според Платон е била унищожена Атлантида. Според друг анализ на камъните те първоначално са се намирали на сушата.
Но все пак тайната на пътя „Бимини" остава неразкрита и до днес.
