Елизабет през септември 1943 година
Черната далия. С това име наричат Елизабет Шорт - американка, която става жертва на жестоко убийство на 15 януари 1947 г. в парк в Лос Анджелис, Калифорния. Убиецът остава неразкрит и до ден днешен. Историята на тази 22-годишна безработна сервитьорка е вдъхновила създаването на десетки книги, статии, дори видеоигра. През 2006 г. излиза на екран и филм, режисиран от Брайън де Палма - „Черната далия", който бе заснет в България. Полицията в Лос Анджелис отдавна вече е изгубила надежда, че някога ще успее да разреши случая, пък и убиецът вероятно е мъртъв от години. Но точно неизвестността около убийството на Елизабет Шорт придава на случая тази трайна привлекателност.
В утрото на 15 януари 1947 г. домакинята Бети Берсингър вървяла с 3-годишната си дъщеря по една улица в централен Лос Анджелис, когато нещо привлича погледа й. Първоначално Берсингер помислила, че бялата фигура, лежаща на няколко сантиметра от тротоара, е счупен манекен. Вглеждайки се по-добре, тя установява страшната истина: това е тялото на жена, разрязано на две и лежащо по очи в калта. Ръцете на жената били вдигнати над главата й под ъгъл 45 градуса. Долната част от тялото се намирала на около 30 см от торса. От липсата на кръв детективите заключават, че жертвата е била убита другаде и е довлечена дотук парче по парче. Лицето било жестоко нарязано: убиецът използвал нож, за да направи 7-8-сантиметрови разрези във всеки ъгъл на устата й и мъртвата жена сякаш се усмихвала зловещо. Следите от въжета по китките и глезените показвали, че тя е била връзвана и вероятно изтезавана.
Коя била Елизабет Шорт?
Със своите закръглени форми и малко чипо носле Елизабет Шорт въплъщавала идеала за красива жена от 40-те години. Тя боядисвала косата си черна и забождала в нея бели цветя. С яркочервените си устни, алабастрова кожа и светлосини очи приличала на порцеланова кукла. Произходът на прякора й е неясен. Според някои източници приятелите й били започнали да я наричат Черната далия заради любовта й към черния цвят и като препратка към филма от 1946 г. „Синята далия". Пресата незабавно подхваща прякора и превръща Елизабет Шорт в легенда.
Подобно на мнозина американски момичета и Елизабет имала своите мечти за холивудска кариера. Реалността обаче е друга. Първата й работа е в пощенския отдел на военната база Кемп Кук в Ломпок, на два часа и половина северно от Лос Анджелис. Там била обградена от цяла армия самотни войници, очакващи да бъдат изпратени на война. Откъдето и да минела, Елизабет привличала мъжките погледи. Младите мъже се борели за вниманието й, избрали я за „сладураната на лагера" и я убеждавали, че притежава качествата на филмова звезда.
Тя често посещавала нощни клубове, където се впускала във вихъра на суинга и би-бопа. Харесвали й музиката, мъжете, атмосферата. Шорт осъзнавала красотата си. Когато вървяла по тротоара на високите си токчета с високо вдигната глава, тя била напълно наясно с ефекта, който предизвиква у мъжете. Те подвиквали, подсвирквали, канели я на вечеря. Често тя приемала поканите. Те плащали за храната, питиетата, наема и дрехите й. Според някои автори Шорт не просто флиртувала, а направо работила като високоплатена проститутка, но не съществуват доказателства в подкрепа на това твърдение.
От 13 ноември до 15 декември Шорт живяла в един претъпкан апартамент с две спални в Холивуд, с още осем други момичета - сервитьорки, телефонистки, танцьорки - все амбициозни провинциалистки, надяващи се да пробият в шоубизнеса. Жените плащали по $1 на ден за походно легло и половин метър място в гардероба. Но Шорт не можела да си позволи дори и тази мизерна сума, затова се измъквала през задната врата, когато идвало време да плаща наема. Нейните съквартирантки разказват, че Шорт излизала „всяка вечер с различно момче" и нямала имала работа. „Тя обикновено търсеше плячка на бул. "Холивуд", споделя 22-годишната Линда Рор пред тогавашната преса.
На 25 януари черната дамска чанта на Шорт и една от нейните високи обувки били намерени на боклука, на няколко мили от местопрестъплението. Девет дни след смъртта й някой - може би убиецът - изпраща на „Екзаминър" пакет. Той миришел силно на бензин, който изпращачът вероятно бил използвал, за да заличи отпечатъците си от плика. Вътре в него имало вещи на Шорт, сред които фотографии, актът й за раждане и социалната й осигуровка. Освен това пакетът съдържал и тефтерче с имената на 75 мъже. Полицията бързо ги издирила и всеки от тях разказал на следователите изненадващо подобна история: те се били запознали с Шорт на улицата или в някой бар, след това я черпили с питие или вечеря и никога повече не я виждали отново, тъй като тя им заявявала, че не се интересува от физическа близост. Така или иначе убиецът на Елизабет Шорт е най-вероятно мъртъв - ако не от болест, то от старост - и никога няма да може да бъде изправен пред правосъдието. Този факт обаче не пречи на многобройните детективи аматьори да продължават опитите си да разрешат случая и в наши дни.
Светлините на Марфа
Обикновено през есента в планините Чинати и Синега в Югозападен Тексас местните жители често наблюдават появата на светещи кълба, бавно издигащи се над планинските хребети. Светлините се появяват едно по едно и висят във въздуха от няколко секунди до 15-20 минути. Размерите им, доколкото може да се определи на око, са около 30-40 см. Те се отличават от кълбовидните мълнии не само с по-мътната си синкава светлина, по-скоро приличаща на тази на блуждаещи блатни огньове, но и със своята устойчивост и странна траектория. Съществуват всякакви хипотези за земния и извънземния произход на това явление. Предполага се, че това може да е отразена и пречупена в атмосферата светлина на автомобилните фарове. Според биолозите това са гигантски рояци светещи насекоми. Други учени смятат, че причина може да са електромагнитни явления, възникващи във въздуха или породени от аномалии в планинските скали или земната кора.
Един от очевидците, които твърдят, че са видели отблизо ,,призрачните огньове на Марфа" е Джеф Брейди. Той разказва, че към него се приближило сияещо кълбо и увиснало на 25 ярда на нивото на главата му. Когато Джеф направил няколко крачки към него, то променило цвета си от зелен на червен, а след това се разделило на две. Изведнъж той почувствал, че някаква сила го подхвърлила нагоре във въздуха и го проснала на земята. Повечето хора обаче са виждали светлините само от разстояние. Опитите да се доближат или да се намери техният източник досега са били безуспешни. Не са намирани нито следи от огън, гуми, или други отпечатъци, които да обяснят произхода на светлините. Жителят на Марфа Фриц Кел смята, че да се търси източникът на светлините е все едно да се опитваш да хванеш дъгата.
Според местна легенда светлините са остатъци от неуспешен проект за създаване на лазерно оръжие. Друго предание разказва, че това са духове на индианци, които пазят заровени съкровища. Някои местни жители вярват, че светлините са ,,брухас", т.е. вещици, които летят нощем и търсят чия душа могат да откраднат. Запазен е разказ на местна жителка, чут от нейната баба. Веднъж, когато още била младо момиче, тя и приятелките й седели пред къщата, когато дървото до тях изведнъж било обхванато от призрачни пламъци. Девойките видели как някой танцува в огъня, изпълнявайки дяволско хоро. Изплашените момичета започнали да четат молитва, специално предназначена за защита от зли духове и вещици, и пламъкът тутакси изчезнал, а на следващата сутрин не открили никакви следи от него. Според друго предание вещиците понякога се превръщат в сови. Франциско Куиръз от Редфорд разказва, че веднъж, когато поливал нивата си през нощта, видял ярка жълта светлина, която летяла ниско, осветявайки земята. След това кацнала на едно дърво, после на второ и на трето. Когато изгряло слънцето, той погледнал пак дървото и видял на него сова. Изследвания са правили и физици от Технологичния институт в Масачузетс - Робърт Кризи, Едсон Хендрикс и Ъруин Уайдър. Проучванията не довели до осезаем резултат с едно изключение. Хендрикс, който бил един от скептиците и смятал, че огньовете на Марфа са пречупена светлина от автомобилни фарове, за една нощ през август 1993 година преминал в лагера на ,,вярващите". ,,Видях две бели огнени кълба. Те започнаха да менят цвета си - от червен до жълт. Около едното имаше ореол от червени искри. След това кълбата си смениха местата. След две-три минути едно кълбо излетя на стотина метра от мен. То сияеше като горящ магнезий, като фоейрверк, но без дим и мирис. Бях заслепен. Невъзможно е да се обърка това нещо с някакъв огън или светлина, направени от човешка ръка."
