20-те години на миналия век в Канада и САЩ са известни като „Бурните години“, в Европа - като „Златните години“, а във Франция – като „Лудите години". След края на Първата световна война много държави в Европа са в криза. Въпреки това хората са намирали, понякога дори далеч по-адекватни от днешните поводи, за да се усмихват и по този начин да си доставят, макар и малко, удоволствие в иначе не толкова лекото им битие. Това е времето на Октомврийската революция. На 30 декември 1922 г. е сформиран СССР. Малко по-късно, на 21 януари 1924 г., умира Владимир Ленин. Бенито Мусолини става министър-председател на Италия през 1922 г., което бележи началото на идването на фашистката власт в Европа. Именно тогава започва и сухият режим, който трае от 1919 г. до 1933 г. и представлява забрана за производство и продажба на алкохол. Това води до разрастването на контрабандата, като особено известен бандит от това време е Ал Капоне. В Родината през 1923 г. избухва Септемврийското въстание, а през 1925 г. е организиран атентатът в църквата „Света Неделя“. Това е времето,
когато е популярен вицът
„Нелегалните емигранти винаги са били проблем в Америка. Попитайте който и да е индианец…!“. Някъде тогава Чарлз Линдберг става първият човек, прелетял сам Атлантика без прекъсване - през 1927 г., от Ню Йорк до Париж. Warner Brothers пък слагат край на нямото кино и пускат първия озвучен филм, а веднага след това – и първият „говорещ“ филм - „Джаз певецът“ през 1927 г. През 1929 г. излиза първият цветен говорещ филм. По това време творят писатели като Ърнест Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд, Ерих Мария Ремарк и Джон Стайнбек.
Това са и годините на разцвет на джаза и чарлстона, които се считат за провокативни и неприлични за времето си. За първи път в историята женските рокли
се скъсяват над глезена
и също така жените режат косите си късо. През 1920 г. Коко Шанел лансира модата на „почерняването“, което води до нов модел бански костюми. Това са времена на една истинска революция, която променя човешкото съзнание почти до неузнаваемост. Хората разкрепостяват поведенческите си стереотипи и се отварят към света, към новото, към всичко онова, което се променя, а се променя всичко, защото историческото време никога не е било константа.
В тези години родните ни емигранти се смеят на истории за цените при лекарите, търговия, длъжници, диети, градове и различията в часовото време. Теми, голяма част от които са обект на вицове и днес. За сравнение, ето на какво се смеят днешните емигранти: С.Д. публикува във Facebook виц, който гласи: „Държавите с най-много български емигранти са Гърция, Италия, Испания. Те са пред фалит. След като съсипахме България, сега е наред Европа. Америка, дръж се, ние идваме!!!“. Ето пък как се смеят в Австралия: „Президентът на България поздрави генерал-губернатора на Австралия за грижите, които полага за десетте хиляди български емигранти там! Българските емигранти пък благодариха на президента на България, че се е погрижил да напуснат страната!“. Има и друг тип хумор – обезличаващ, донякъде и прекалено епикурейски, прекалено критичен, който преди всичко обвинява, а едва след това забавлява. Това е един сериозен, наставляващ хумор, който силно наподобява този от епохата на комунизма и по-конкретно – „възродителния процес“, когато в автобусите в Югозападните Родопи можеше да се види лозунг от сорта на: „Говоренето на чужди езици - забранено!“. Разбира се, контекстът е различен, времената са други, нюансите са други, но се оказва, че историческите епохи понякога проникват и преливат от една в друга. Българските емигранти по света, и по-специално в САЩ, се смеят на различни неща в различните епохи, но сякаш някои от епохите са по-близки една с друга. Комунизмът се оказва по-близък до новото време. Епохата на 20-те годни на миналия век се оказва, че е била по-свободна, по-разкрепостена и в крайна сметка – по-интересна. Нашенските емигранти са разнообразявали ежедневието си с далеч по-добронамерени, забавни и актуални хуморески, които освен всичко останало, чисто и просто са си откровено смешни. Липсва укорът, няма назидание, няма историческа обусловеност, всичко е един истински, рафиниран хумор. Постепенно обаче историята обрамчва дори и смеха, а той придобива политически характер и в резултат става по-малко смешен. Известно е, че смехът е здраве, той е здраве и за отруденото ежедневие на онези, които са оставили Родината си, за да бъдат далеч от близки и роднини, в името на това да живеят поне малко по-добре, е… и за да се посмеят от сърце…!
