Преслава Рангелова

Подвизите на Владимир Далаклиев са давали множество поводи химнът ни да оглася спорните зали по цял свят, а трикольорът да се вее величествено. Гордостта на Ботевград, а и на цяла България, кове история със своите медали. Той донесе първото ни отличие от световно първенство по таекуондо WTF при мъжете - бронзов медал. С приза той си тръгна от Корея в края на юли, след като нокаутира сочения за сигурен финалист Джин Ю Уан, който защитаваше честта на Китай. Това засега е и постижението, с което Влади най-много се гордее в професионален план. „Когато погледна медалите си, се гордея с всеки един от тях, защото знам, че те просто са безценни, имайки предвид с колко труд, усилия, време, болка, трудности, контузии и воля са постигнати. Разбира се, най-много се гордея с бронзовия медал от Световното първенство в Муджу. Не само че е първият и единствен световен медал за България при мъжете, а за това, че аз, моите треньори и всички, които ни подкрепят, доказахме, че мястото ни е сред най-добрите в света!", заяви той. Далаклиев променя историята още през 2005 година, когато се разписа с участие на Европейско първенство по таекуондо за кадети в Палермо, Италия, и се класира трети, с което завоюва първия ни европейски медал за таекуондо. „Това стана най-сериозният успех за българското таекуондо тогава. След това постижение осъзнах с колко отговорно нещо съм се захванал и разбрах, че таекуондото е моят спорт", категоричен е 25-годишният спортист.

Любовта на Влади към таекуондото се заражда от ранна детска възраст. Като повечето малки момчета той обича да гледа филми, посветени на бойните изкуства, но може би една идея повече от връстниците си. Родителите му забелязват това и един ден баща му спира пред едно училище в Ботевград и го води в салона, където цяла армия от малчугани упражняват източното изкуство, създадено от корейския генерал Чой Хонг Хи в началото на миналия век. Тогава за първи път среща и своя треньор Пламен Трънски, който му е опора и до днес. „Познаваше се с баща ми, тъй като той също е тренирал известно време таекуондо заедно с него. След кратък разговор ме попита дали искам да тренирам. Аз се съгласих и така започнаха моите първи стъпки в таекуондото", разказа пред „Монитор" шампионът. След усърдни тренировки идва и звездният му час - Влади си тръгва като победител от първото си състезание. При децата медали няма, но спечелената диплома заема не по-малко кътче от сърцето му. Пътят към върха е труден, изисква много усилия, изцежда всяка капка енергия и не се разминава без жертви и опустошения. Така Далаклиев се сблъсква с най-голямото си предизвикателство - контузия в коляното, точно преди квалификациите за Олимпийските игри в Рио. „Таекуондо е моят живот, моята професия, а тази контузия бе предпоставка за край на спортната ми кариера, тъй като беше нужно доста време за възстановяването ми, след което не се знаеше дали ще мога да се състезавам и дали ще бъда на сто процента пълноценен както преди, защото в нашия спорт се използват предимно удари с крака", изповяда се той. С много упоритост и пот по челото обаче той успява да се изправи на крака и да продължи напред към успеха.

Владимир дава заявка, че бъдещето му няма да се различава много от настоящето или с други думи - нищо не може да измести спорта като пътеводна светлинка в живота му. Макар сега да е изцяло съсредоточен върху състезателната си кариера, той има амбиции един ден да предаде знанията си на другите и да подпомогне спортното развитие в България като цяло. „Съветът, който мога да дам на подрастващите спортисти, е първо да запазят здравето си, защото без него всичко останало се обезсмисля, и да не се предават пред трудностите, защото един ден всичко в живота се възнаграждава, без значение под каква форма", убеден е шампионът.

Въпреки че тренира всеки ден, поне по веднъж, Владимир намира време и за своите хобита. Те обаче отново са в сферата на спорта. Класацията му за любими занимания в свободното време е оглавена от плуването. Освен че доставя удоволствие на Далаклиев, то помага за по-бързото му възстановяване след състезания. Той дори може да се похвали с изкаран курс за спасители. „През кратките периоди, в които подготовката ми позволява, обичам да играя и волейбол, баскетбол, футбол с приятели", добави пред „Монитор" той. Екстремното също влече шампиона ни по таекуондо. Моторите и колите той определя като своя втора страст. „Преди карах кросов мотор, но тъй като е доста опасно, спрях въпреки огромното желание, което имам, за да избегна големия риск от контузии", сподели с носталгична усмивка Влади.