Бившите гаджета в “Стани богат”

За едни той е инспектор Попов от сериала "Под прикритие", за други е един от най-талантливите актьори на театралната сцена, за трети е новият министър на културата, а за Марта Вачкова си е просто Владо. И то нейният Владо. Двамата не са само бивши гаджета, а верни приятели и до днес.

Дали актрисата и тв водеща на „Апартаментът" по БНТ1 е оста­нала изненадана от решението на Владо Пенев да оглави Министер­ството на културата, съжалява ли, че сега не е госпожа министершата и кои са незабравимите ис­тории с близкия й приятел ще раз­берете от интервюто ни.

Марта, очакваше ли, че твоето бивше гадже Владо Пенев ще стане министър на културата?

- Не съм очаквала, защото той никога не е имал отношение към администрацията и не е ламтял за постове. Освен това е много ангажиран ак­тьор и си обича работата. Владо обаче е изключително отговорен чо­век и ако му поискаш помощ, винаги ще се отзове. Ние сме вече хора на години и не можем само да намираме кусури на хората и да викаме „Долу" и „Ууууу". Хайде сега да видим кой какво може да направи. Хайде да се хванем и да свършим нещо.

Заради новия пост Владо ще спре ли да играе в театъра?

- Е, той, ако спре да играе във всички постановки, в които участва, то те­атрите трябва да затворят! (Смее се.) Владо ще продължи да си работи, има и премиера. Добре е поне, че му приключиха снимките в сериалите, които прави за БНТ, но ангажименти­те към театъра няма да отмени.

Ако навремето се беше омъжила за него, сега щеше да си министерша.

- Знаеш ли, че преди години имах пред­ложение да играя ролята на госпожа министершата в театъра, но така и не стана. Сега, ако бяхме женени с Владо, щях поне да видя какво е. (Смее се.)

Съжаляваш ли, че не стана мини­стерша?

- Не! Съжалявам само, че не продължихме връзката си с Владт по онзи пламенен начин. А и за нас няма никакво значение дали имаме или нямаме брак, тъй като сме много близки приятели.

С какво всъщност те плени той?

- Бях пленена от неговата сериозност и от интелекта му. После талантът му ме обсеби.

Има и още нещо - прекалено хубаво е готвил...

- О, и затова ли ще говорим. Добре. Той ми шиеше рокли, боядисваше ги. Правеше ми кърпи с мъниста. Въобще Владо е много верен другар.

Защо тогава се разделихте?

- Когато почина баща ми, нещо стана с мен. Не можех да бъда повече фи­зически с Владо. Обичах го, гушках го като бебе, но не си представях, че ще правя секс с този мъж. Така стана, че друг мъж ме извади от това състоя­ние. Явно съм имала нужда някой да ме хване и да ме разтресе. А баща ми много обичаше Владо и искаше да се оженя за него. Навсякъде го предста­вяше като „нашето момче".

Кои са незабравимите ви преживя­вания с Владо?

- Много са. Той страшно обича да ходи по планини и манастири. Запален ту­рист е. Дори се готви да пътува до Перу. Никога няма да забравя първо­то ни отиване до Рим. Той искаше да ми покаже града и да ми бъде екс­курзовод, но въобще не предполагах, че ще ме накара да направим това за един ден, и то пеша. Той ме залъгваше да отидем до една, после до друга улица, но накрая, като видях на картата колко километри сме извървели, ми идваше да го убия. Следващите два дни исках да ги изкарам в кревата.

Преминали ли сте заедно пред трудности?

- Имали сме си нашите човешки изпи­тания.

А плакал ли ти е на рамото?

- Владо е много емоционален. Даже като беше отишъл да гледа спектакъла на Данчо Йовчев, ми звънна по телефона да ми каже, че е плакал и още от самото начало е „пуснал кранчето и не е спрял до края". Това обаче са сълзи от възторг. Той се вълнува и на филми, и на спектакли. Просто си е такъв човек. Чувствителен!

Антон Стефанов, “Лав”