Магични, внушителни, обсебващи – църквите са до хората от хилядолетия, ту се изместват в центъра на общността, ту се свиват в индивидуалния човек и той ги пренася през времето. Модерната църква е деликатна институция, живееща под обсадата на безброй учения, философии, теолози и скоростния ритъм на живота. На този фон тя трябва да остава постоянна и да стои непоколебима до непрекъснато променящите се традиции. [su_image_carousel source="media: 82216,82217,82218,82219,82220,82221,82222,82223" crop="none" captions="yes"] И въпреки постоянството й, което познаваме от векове, църквата е удивително разнообразна в архитектурно отношение. Показва ни го Thibaud Poirier, един от най-добрите френски фотографи, запечатал с обектива си стотици места по света. Сега той е вдъхновен от
многообразието в дизайна на църквите
Свързват ги само няколко общи елемента – фокусът на зрителната точка, обикновено, но невинаги кръстът, редовете със седалки и пространството – ясно проектирано, за да събужда чудото. В последните си снимки Thibaud Poirier иска да ни покаже именно тези сакрални пространства – на скромни параклиси или обширни катедрали със сводести арки, простиращи се до небесата. Разгледайте църквите, може би и вие ще усетите това, което фотографът е забелязал – че независимо от различията им, всички те са слепени от невидимо лепило, невидимо за човешкото око, но трептящо във всеки. То е онова емоционално състояние, което повечето хора носим в себе си – усещането за съществуването на нещо по-голямо от нас.
