Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат.

Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.

„Знаеш ли, че преди началото на всяка филмова продукция ми треперят ръцете? - казва Магдалена. - Все се притеснявам, дали ще дам най-доброто от себе си...“ Магдалена Бояджиева е сред българите, които ще тръпнат в нощта на 97-мите „Оскар“-и - дали ще чуят заветното „And the Oscar goes to...“ „Някак странно ми е всичко, не мога още да го осъзная“, казва тя.

Късометражният “The Man Who Could Not Remain Silent“ („Човекът, който не можеше повече да мълчи“) е номиниран за „Оскар" след победното си шествие на над 60 кинофестивала и успехи на най-важните от тях. Получи „Златна палма“ в Кан за „Най-добър късометражен филм“. Победител е и на Европейските филмови награди (ЕFA).

Ако спечели и „Оскар“ - за което предричат много кино специалисти - ще събере най-престижното в света „златно трио“: „Златна палма“, приз на EFA и „Оскар“.

Потресаващата история, разказана във филма с много любов, е по действителен случай. През 1993-а влак, пътуващ от Белград в Сърбия до Подгорица и Бар в Черна гора, е спрян внезапно на малката гара Штрпци в Босна и Херцеговина. Въоръжени мъже от сръбската паравоенна групировка „Отмъстители“ проверяват личните документи по вагоните и свалят общо 18 мюсюлмани от Босна.

Натоварват ги на камион и ги разстрелват като кучета - само заради това, че са мюсюлмани. Във влака има около 500 пътници, но само един от тях - пенсионираният хърватски офицер Томо Бузов - се опълчва на паравоенните.

Той защитава млад мюсюлманин без документи, като го спасява от гибел, но заплаща за това с живота си. Филмът поставя етичната тема за третата страна в един конфликт - трябва ли свидетелите на едно зверство да останат безучастни, и каква е цената на това, да не премълчиш истината. Историята е разказана в 14-минутния филм по много драматичен и въздействащ начин.

Филмът е продукция между Хърватия, България и Франция и е реализиран с подкрепата на Националния филмов център. Продуцент от българска страна е Катя Тричкова с компанията си „Контраст“, асоцииран продуцент е Кристина Самсарова.

Българи са и художникът на костюмите (Гео Павлов), художник-гримьорът (Магдалена Бояджиева), звукорежисьорът (Веселин Зографов), асистентът му (София Жечева). Цялостната постпродукция на звука също е българска, реализира се в „СОНУС филмпост“ от звуковия дизайнер Иван Андреев и екип: Александър Симеонов, Ивайло Нацев и Цветан Кадийски.

Художник-гримьорът Магдалена Бояджиева е „зоркото око“, от което не убягва нито една емоция по лицата на актьорите, но самата тя през целия си живот е зад камерата и стои встрани от светската суета. Магдалена приоткрехна пред BG VOICE завесата от кухнята на продукцията, докато е на снимки в Шри Ланка.

Успехът на филма според нея си има своето обяснение - въпреки смесения състав от различни нации, екипът е от много сплотени професионалисти, не са срещали никакви проблеми в работата си.

„Това, че сме събрани точно тези хора в този екип, е като пръст на Съдбата. Моята генерална философия за живота е, че когато си с положителна нагласа към света, когато всеки вложи позитивната си енергия и отдаденост в работата, успехите неизбежно идват, рано или късно“, коментира тя.

„Беше голям студ по време на снимките, но така беше по-реалистично заради основната тема на филма - зверството.“

Задачата на Магдалена е лицата на актьорите да са гримирани така, че да не личи гримът, но да изглеждат уморени от дългия път и притеснени от нахлуването на паравоенните.

„Работата беше страхотна, в нея преоткрих какви би трябвало да бъдат отношенията между колегите в един филм. В този екип просто всичко беше наред. При всеки изникнал проблем или въпрос се коментираше, стигаше се до решения.

Всички бяха много спокойни, вглъбени, целенасочени в работата и снимките бяха така добре организирани, че с удоволствие да правиш това, което се очаква от теб“, разказва Магдалена.

“С режисьора Небойша Слиепчевич беше удоволствие да се работи - казва още тя. - Сядаме и обсъждаме всеки детайл, всичко, което той иска или не иска да види. Аз предлагам нещо, той предлага нещо, стигаме до варианти. Актьорите - разкошни и големи професионалисти на световно ниво.“

Магдалена се гордее много с колегите си българи. „Продуцентите по принцип са странни за комуникации, но супер професионалистът Катя Тричкова намира път към всеки. Всички казуси във филма се разрешаваха по най-нормален начин и това всъщност я прави различна“, казва Магдалена.

За художника по костюмите Гео Павлов първите думи, които й идват, са „професионалист“ и „педант, но в хубавия смисъл, просто машина“. Разказва, че по време на работа винаги е строг, сериозен и хората около него понякога тръпнат, но просто е вглъбен в работата си и си личи, че това е страстта му, че „диша с това“. Магдалена е очарована и от звукорежисьора Веселин Зографов, и от шефа на звуковата постпродукция Иван Андреев.

Интересен е пътят на Магдалена до този вълнуващ миг. Все още й е странно как така в портфолиото й вече ще пише поне „номинирана за „Оскар“. Като дете я вълнуват съвсем други неща. Иска да се занимава с криминология, да бъде полицай, да учи в Академията на МВР в Симеоново.

Завършва Втора английска гимназия и следва „Право“, което е най-близко до плана й да разнищва престъпления. По време на следването осъзнава, че това не е за нея, и желанията й тръгват в друга посока.

„Една сутрин просто се събудих и си казах: „Аз ще ставам гримьор“ 

Вкъщи ме погледнаха странно: „Ти пък... Та ти една спирала на миглите не можеш да си сложиш, как ще гримираш другите?“. Казах: „Ами стойте, та гледайте!“, смее се тя. Не е от момичетата, които обичат да експериментират с грим върху себе си или приятелките си. Записва се на специален курс.

„Като кажеш „грим“, хората винаги си представят този бюти вариант, който често показват в Tik-tok. Обаче мен тази бюти част на грима най-малко ме привлича“, казва тя. Интересен й е точно гримът за кино, а не за булка или абитуриентка например, макар че прави и това.

Харесва й също гримът, при който преобразява човека. В номинирания за „Оскар“ филм обаче гримът е предизвикателство. „Всичките актьори имат грим върху себе си, и то немалко, но изглежда, че нямат. Това е всъщност изкуството и най-доброто постижение за един художник-гримьор в киното“, пояснява тя.

„Като се замисля, деля пътя си като гримьор на две: преди и след киното“, споделя Магдалена. Минала е през всичко - театър, телевизионни сериали, реклами, клипове. Открива, че киното я прави най-щастлива, то е нейната страст.

За 12 години в професията е минала през какви ли не горчивини и трудни периоди. Няколко години трупа опит в Сатиричния театър в София. Междувременно участва и в други проекти, докато един ден не среща Николай Мутафчиев, кинорежисьор и продуцент.

„Искаш ли да пробваш в киното, да видиш как е?“

пита я той, а тя веднага се запалва по идеята. 

Първата й среща с киното е в български сериал, прави всичко - коси, грим. Участвала е в общо 7 сериала като „Пътят на честта“, „Мен не ме мислете“, „Съни бийч“, „Алея на славата“. Приема тези години като школа за трупане на опит, докато киното не я поглъща с магията си.

Работила е с режисьори като Димитър Димитров („Гунди - легенда за любовта“), със Станислав Тодоров - Роги, със Стефан Командарев и последния му филм „Made in EU“, който е на финална постпродукция. Работила е за чужди проекти основно на Балканите - Сърбия, Гърция, Хърватска, Черна гора.

Магдалена не промотира работата си в социалните мрежи, а и не й е необходимо. Работи така, че всеки продуцент или режисьор да я препоръча на свои колеги.

За шанса да се запознае с Катя Тричкова и в портфолиото й да пише „Oscar nominated“ трябва да благодари на сърби, а не на българи. Те я запознават с необикновената Катя. Преди „Оскарския“ филм е работила с продуцентката и по други проекти на Балканите.

Била е художник-гримьор в над 20 филма, като само за миналата година е участвала в 5. Включила се е и в още една много успешна продукция на българка - „Скарлет“ на Мария Бобева от Лос Анджелис.

Филмът успешно участва в 11 фестивала, има награди като „Най-добър късометражен филм“ на журито на фестивала в Бевърли Хилс, наградата на публиката на фестивала в Нюпорт Бийч и „Най-добър късометражен филм“ в Дака.

В „Скарлет“ едната от главните героини е дете, в номинирания за „Оскар“ филм също е имала дете. Оказва се, че малките актьори са много любими за грим - дисциплинирани са, дори ако се наложи да им се сложи „кръв“ по тялото. „Това е част от тяхното естествено превъплъщаване, приемат го като игра, много са гъвкави и често са по-дисциплинирани от големите“, казва Магдалена.

Все така преди всяка нова кинопродукция се чувства, все едно й е за първи път. С всеки следващ проект се стреми да научава нови тайни в грима, да пробва нови неща, да бъде все по-добра версия на себе си.

„Суетата на света ме уморява и си живея малко отнесен мой си живот, без телевизор, с книги и рядко ползвам интернет“, признава тя. Най-добре се чувства на някоя полянка с любимото си куче Киара.