През 1977 г., когато светът е разделен от Студената война, а интернет все още е научна фантастика, NASA предприема един от най-необичайните експерименти в историята на човечеството. На борда на космическите сонди „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ е поставен специален позлатен диск, предназначен за потенциални разумни същества някъде сред звездите.

Този така наречен „Златен запис“ не съдържа военни тайни, научни формули или инструкции за контакт. Вместо това той носи музика, поздрави, природни звуци и дори човешки емоции – своеобразен портрет на Земята, изпратен към неизвестното.

Проектът е ръководен от известния астроном Карл Сейгън и негов екип, които разполагат с по-малко от шест седмици, за да изберат какво да представя цялото човечество.

Резултатът е впечатляващ. Върху диска са записани 115 изображения, поздрави на 55 езика, около 90 минути музика и колекция от звуци, които пресъздават живота на Земята. Сред тях са шумът на океанските вълни, гръмотевици, песента на птици, звуци от китове, човешки смях, стъпки, плач на бебе и дори звукът на целувка.

Идеята е записът да функционира като своеобразна визитна картичка на нашата планета за евентуални бъдещи откриватели на космическите апарати.

Диск, създаден да живее милиард години
Най-впечатляващото не е съдържанието, а издръжливостта на самия носител.

Позлатеният меден диск е проектиран така, че да оцелее приблизително един милиард години в условията на междузвездното пространство. Това означава, че той вероятно ще съществува много по-дълго от самите сонди, от институциите, които са го създали, и дори от цивилизацията, която го е изпратила.

Днес „Вояджър 1“ е най-отдалеченият създаден от човека обект. Космическият апарат вече се намира отвъд хелиосферата – своеобразната граница на влиянието на Слънцето – и продължава пътя си през междузвездното пространство.

Сред всички звуци на диска има един особено необичаен запис.

Това са мозъчните вълни на сценаристката и продуцентка Ан Друян, която участва в създаването на проекта. Тя предлага идеята електроенцефалограмата ѝ да бъде записана и включена в посланието към Космоса.

По време на записа Друян мисли за историята на Земята, развитието на човешката цивилизация и бъдещето на технологичните общества. Но има и още нещо.

Само няколко дни по-рано тя и Карл Сейгън се влюбват и решават да сключат брак. По-късно самата Друян признава, че част от записаните мозъчни сигнали са свързани именно с чувството на любов.

Така на практика едно от най-интимните човешки преживявания е изпратено към звездите заедно с останалото послание на човечеството.

Българският глас, който напусна Слънчевата система
Сред всички звуци, музикални произведения и послания, изпратени към звездите със златния диск на „Вояджър“, има и едно българско присъствие. Това е легендарната родопска народна песен Излел е Дельо хайдутин, изпълнена от Валя Балканска.

През 1977 г. комисията, ръководена от Carl Sagan, подбира едва 27 музикални произведения от цялата планета, които да представят човешката цивилизация пред евентуални бъдещи откриватели на космическите апарати. Сред произведения на Бах, Бетовен, китайска традиционна музика, грузински народни песни и рокендрола на Чък Бери място намира и българската народна мелодия от Родопите.

Песента разказва за подвизите на хайдутина Дельо войвода – историческа личност, превърнала се в символ на съпротивата срещу османската власт. Силният и характерен глас на Валя Балканска впечатлява подбора на NASA до такава степен, че изпълнението е включено в златния диск като част от музикалното наследство на човечеството.

Така България се оказва сред малкото държави, чието културно наследство буквално напуска пределите на Слънчевата система. Докато сондите „Вояджър“ продължават своя безкраен полет през междузвездното пространство, гласът на Валя Балканска пътува заедно с тях вече почти половин век.

Ако някога разумна цивилизация открие някой от космическите апарати, сред първите звуци от Земята, които би могла да чуе, ще бъде именно родопската песен „Излел е Дельо хайдутин“ – може би най-далеч стигналият български глас в историята. 

Сред останалите музикални произведения са: 

  • Brandenburg Concerto No.2 – Бах - Германия
  • Gavotte en rondeaux – Бах - Германия
  • The Well-Tempered Clavier – Бах - Германия
  • Symphony No.5 – Бетовен - Германия
  • String Quartet No.13 – Бетовен - Германия
  • Magic Flute – Моцарт - Австрия
  • Rite of Spring - Русия
  • Melancholy Blues – Louis Armstrong - САЩ
  • Johnny B. Goode – Chuck Berry - САЩ
  • Dark Was the Night, Cold Was the Ground – Blind Willie Johnson - САЩ
  • Navajo Night Chant - Индианци Навахо, САЩ
  • Peru Wedding Song - Перу
  • El Cascabel - Мексико
  • Morning Star / Devil Bird - Австралийски аборигени
  • Flowing Streams - Азербайджан
  • Tchakrulo - Грузия
  • Pygmy Girls' Initiation Song - Централна Африка
  • Men's House Song - Папуа Нова Гвинея
  • Crane Song - Япония
  • Shakuhachi Music - Япония
  • Chinese Guqin Music (Flowing Streams) - Китай
  • Jaat Kahan Ho - Индия
  • Raga Jaat Kafi - Индия
  • Bhairavi - Индия
  • „Излел е Дельо хайдутин“ - България
  • Пан-флейта и традиционна музика от Андите - Южна Америка
  • Традиционни народни изпълнения от различни култури - Различни региони

Какво липсва от портрета на човечеството?
Златният запис показва света такъв, какъвто бихме искали да бъде запомнен.

На него има произведения на Бах и Бетовен, народна музика от различни краища на света, поздравления от държавни лидери и представители на международната общност. Има изображения на природата, науката и човешкия живот.

Но липсват войните, гладът, конфликтите и разрушенията.

Източници от проекта, отбелязват, че екипът съзнателно е избрал по-позитивен образ на цивилизацията. Вместо пълна документална картина е създаден своеобразен автопортрет на човечеството в неговия най-добър вариант.

Дали някога някой ще намери тези дискове?

Вероятността е изключително малка. „Вояджър“ не е насочен към конкретна звезда или планетна система. Ще са необходими десетки хиляди години само за да достигне разстоянията до най-близките звезди.

И все пак може би истинската цел никога не е била комуникацията с извънземни.

Златният запис се превръща в нещо много по-ценно – свидетелство за това как хората от 1977 г. са виждали себе си и света около тях. Вместо оръжия, страхове и конфликти те избират да изпратят музика, поздрави, смях и любов.

Почти половин век по-късно това послание продължава да пътува през тъмнината на Космоса. Независимо дали някога ще бъде открито, то вече е изпълнило предназначението си – да покаже какво сме искали да оставим след себе си.