Добринка Димова

Люси, ти изнесе много концерти с песни от мюзикъли, откъде този интерес към тях?

- От 22 години се занимавам с мюзикъли паралелно с „Ноу ейнджълс". Участвала съм в много мюзикъл продукции, включително „Котките" и „Джекил". Три години в Германия бях в мюзикъл колеж. Влюбих се в това изкуство, защото ми даде възможност да не се променям. Дори и да вляза в роля, успявам да запазя Люси, която всъщност винаги много съм харесвала. Много по-различно е от оперното изкуство. Като тийнейджър прецених, че операта не е за мен, защото начинът, по който влизаш в роли, е толкова краен, изцяло вече не си ти. А в мюзикъла, каквито и роли да съм играла, почти успявах  да запазя и гласа си, и поведението. Проектът „Вечер на мюзикъла" е много специален за мен. Говоря за него емоционално, защото постоянно излизат картини в мислите ми от тези концерти. В Добрич например, докато пеех Can You Feel The Love Tonight и вървях между хората, един много възрастен мъж ме дръпна, трепереха му ръцете, прегърна ме и ми прошушна: „Много ви обичам!" Аз преглътнах и въобще не знаех какво да кажа. По-голямата част от публиката е доста по-възрастна, отколкото съм си мислела. Всъщност никога не съм знаела каква е моята публика в България. И ме ласкае фактът, че е много смесена.

Вие с „Ноу ейнджълс" бяхте истински звезди. Защо се разделихте?

- Нашите първи три години от кариерата бяха лудост. Аз изживях всичко, което бях гледала на концерти по MTV преди това. Концерти в някои арени, където отпред всички са нарисувани с  името на изпълнителя, с плакати. Крещящи хора, припаднали, които ги изнасят... Всичко това ние го изживяхме. По сто души спяха пред хотелите ни. Преследваха ни коли. Хората припадаха, крещяха, заплашваха. Категорично това оказа влияние върху нас. И на третата година вече беше много трудно да се справяме, нямахме почивка, особено ментална. Всъщност това беше една от причините буквално да издъхнем. Да започнем да третираме групата като работа. За мен лично няма по-опасно нещо от това един музикант да каже, че отива на работа. Много се бяхме уморили. И загубихме любовта, защото беше една много сериозна надпревара, която правехме с времето - постоянно да сме успешни, да искаме и следващият сингъл да е в топ 5, да имаме още повече концерти. Нямаше кой да тегли една спирачка и да каже - чакайте малко, вземете половин година почивка!

Около големите групи винаги се носят легенди, че се стимулират с дрога, за да издържат на напрежението...

- (Смее се.) Ако вземахме стимуланти, сигурно никога нямаше да се стигне дотам. За другите групи не мога да говоря. Германия като цяло е била много добра родина за популярни личности. Колкото и да си известен там, колкото и хора да спят пред хотела ти, не е като в Америка. Няма камери пред вратата ти по цял ден. Не те следят постоянно в супермаркета. В Германия е много по-спокойно за популярните личности. Ала така се случиха нещата и всички съжалявахме после, че не сме имали по-добро решение от това просто да приключим.

Защо се върна в България?

- Не съм се върнала, домът ми е в Берлин. Тук съм с три куфара, отседнала съм при приятели. Родина е едно, дом е друго. Не виждам нищо лошо в това. Винаги съм обожавала да пътувам. Правя го и до ден днешен. В последните две седмици летях два пъти. Постоянно излитам, кацам... Много съм щастлива, че изобщо имам тази възможност най-накрая и тук да покажа какво мога.

Как сериозен музикант като теб оцелява при днешните условия?

- Много добре. С правилните хора, които са около мен. Обичам уединението. Не мога да използвам думата „оцеляване", за да описвам начина, по който се чувствам тук. Правя и много други неща отвъд музиката и ми е много хубаво. И продължавам да си водя изключително динамичния начин на живот. Спортувам много. Гледам си кучето.

Как се забавляваш?

- С почивка. Звучи много тъпо, ала в последните седмици времето ми става все по-малко заради многото неща, с които съм се захванала, и постоянното ми пътуване до Германия. И когато намеря време, особено вечер, си пускам някой филм или научнопопулярно предаване - нещо за животните, за планетите, нещо историческо... Отпускам се и когато шофирам.

Близка си с Поли Генова, дори преди година много всеотдайно я подкрепяше по време на участието й на „Евровизия"...

- Ние сме близки приятелки от много време. Тя присъстваше и на двете мои турнета през миналата година в Германия. Докато бях с мюзикъла в Австрия (Люси обиколи Германия и Австрия с мюзикъла "Пепеляшка", в който играе феята Йоланта б.а.), тя прекарваше доста време в Залцбург. И в същия ден, когато моят мюзикъл беше във Виена, и Поли бе там. Тя дойде и изгледа представлението. После специално дойде до Берлин за турнето с Флориан Зилберайзен. Помагаше ми, носеше ми микрофона. Показах й Берлин. Пя с мен в „Екс фактор". Много талантливо момиче. Много, много добър човек. Отвъд музиката се запознахме и си станахме приятелчета по човешка линия.

Близка си и със Слави Трифонов...

- Той беше първият човек, който на национално ниво повярва в таланта ми. И го оцени по много сериозен начин. И ме заведе на сцената на НДК да пея за „Каналето" тогава. Но така се случиха нещата, че получих възможността да замина за Германия. И заминах, защото винаги съм знаела, че някъде на друго място трябва да се реализирам. Ала Слави ми беше ментор. Той ме пое от майка ми. Каза й: „Няма да се притеснявате, аз ще се грижа за нея, тя е в добри ръце." Изведнъж малката Люси беше в София. С Любен Дилов ходехме Слави да ми купува обувки за концертите. За едно малко момиче от провинцията беше много сериозна стъпка тогава. Може би без неговата вяра в мен, че аз мога да се справя, нещата нямаше да се случат по този начин. Защото тогава спечелих много самочувствие сама за себе си. Това беше важен период в моя живот.

Защо в България не може да се направи това, което правят румънците в поп музиката?

- Румънците са много директно свързани с Италия. Румънската поп музика се лансира през Италия, това не трябва да се забравя. От Италия много по-лесно се стига до Европа. Категорично не можем да кажем, че няма талантливи изпълнители в България, но е много трудно западните фирми да ти отдадат внимание. А и да не забравяме, че малко български артисти имат амбицията да пробият в чужбина. В България е комфортно да си успял. И е много важно колко искаш от живота. Аз за голяма радост винаги съм искала много. Всеки си има някакви стълбички в този живот и аз винаги съм си мислила, че моята стълбичка трябва да е стъпалце над стъпалце. Едното стъпалце трябва да е дълго максимум 2-3 метра. После трябва да дойде следващото.

Кое е следващото стъпало?

- Много искам да осъществим дископроект с Плевенската филхармония - с танци, пълен ентъртеймънт. Хората да станат, да ги заболят краката, да си тръгнат и на следващата сутрин още да танцуват в леглата си. Това ще стане! Каквото си наумя - става!