"Майкъл Джексън беше един от най-милите и благи хора, които някога съм срещал, казва Уейд Робсън във филма на HBO и Channel 4 за Краля на попа. „Той освен това ме насилваше сексуално. В продължение на седем години." Новият документален филм на НВО „Leaving Nerverland" разказва за Уейд Робсън и Джеймс Сейфчук – и двамата са били деца, когато попадат в света на Краля на попа. Единият го среща през 1986 г., а другият – година по-късно. Те твърдят, че са жертви на Майкъл Джексън. Филмът рисува картина на трайни емоционални щети, изследвайки комплицираните усещания, които карат двамата мъже да се изправят пред спомените си след толкова години, и то след като и двамата вече са станали бащи. Ако гледате филма, никога повече няма да гледате на поп иконата по същия начин. Години след срещата си с Джексън Уейд Робсън става един от най-успешните млади хореографи от поколението си и работи с NSYNC и Бритни Спиърс в разгара на кариерата си. Успехът му обаче е белязан от тъга и депресия. Джеймс Сейфчук се реализира като режисьор и рок музикант, но също се сблъсква с пристъпи на депресия и пристрастяване. И двамата днес са женени и са бащи на момчета. Гледайки как синовете им порастват, емоционалните им терзания се засилват и опитите им да притъпят спомените от миналото се провалят. Това отпушва с пълна сила травмите от сексуално насилие десетилетия след като твърдят, че се е случило. На ръба на емоционалните си кризи и двамата мъже стигат до точка, в която искат да споделят истината на членовете на семейството си. Днес, години след пребиваването си в „Невърленд", те решават да говорят и да разкажат историите си. Заради филма семейството на Джексън заведе дело срещу HBO, като адвокатите им изпратиха и отворено писмо, в което наричат филма „позорен" и го обвиняват, че показва само едната гледна точка, без да пожелае да чуе позицията на „Джексън естейт" – консорциума, който се грижи за материалните и нематериалните активи след смъртта на изпълнителя. Въпреки опитите им да спрат излизането на филма обаче той тръгва по екраните в началото на март. Затова компанията съди HBO за 100 милиона долара. Режисьорът Дан Рийд се занимава с документалистика от повече от 20 години и е работил по теми като тероризъм, християнство, атентата от 11 септември и природни бедствия. Той се е почувствал отвратен от полученото писмо. „Става дума за деца, с които е блудствано. Какво биха могли от "Джексън естейт" да кажат за това какво се е случило в хотелска стая в Париж през 1988 година между Джеймс и Джексън? Нищо. Не са били там", разказва той. Рийд твърди, че е подходил към „Leaving Nerverland" с целия скептицизъм и взискателност, с които би подходил спрямо история за терористична атака. Той потъва в архивите на безброй криминални разследвания, интервюира детективи и чете доклади и изявления, много от които се оказват тясно свързани с историите на Джеймс Сейфчук и Уейд Робсън. „Не включих този материал във филма, защото почувствах, че разказите на семейството имат достатъчно собствена сила." Уейд Робсън среща Майкъл Джексън за първи път, когато е едва на пет години, през 1987 г. Той е обсебен от поп звездата и печели състезание по танци в местен мол в родния си град в Австралия. Наградата е среща с изпълнителя. Робсън обаче е толкова талантлив, че се оказва на сцената заедно с Джексън. Две години по-късно благодарение на няколко стратегически обаждания от страна на амбициозната му майка Робсън отново се среща с Джексън в имението му Невърленд. И точно тогава, твърди Уейд, започва сексуалното насилие, което си припомня с подробности. Сейфчук е на 10 г., когато среща Майкъл Джексън през 1986 г., докато двамата се снимат заедно в реклама на „Пепси“. В ранен етап на техните взаимоотношения изпълнителят подарява на момчето своето червено яке от клипа на „Thriller" и му дава стотици долари. След това го кани да се присъедини към него по време на лятното му турне. Тогава, в Париж, Джексън го запознава с мастурбацията. Така започва всичко. Филмът обръща голямо внимание и на поведението на майките на двете момчета, които отново и отново са оставяли децата си сами в компанията на Майкъл Джексън, без да ги придружават. Когато срещат певеца едва за втори път, Джой Робсън и съпругът й оставят сина си за пет последователни дни в компанията му, докато те двамата посещават Гранд каньон. И двете майки днес признават ужасяващите последици от тогавашните си решения. Филмът непрекъснато оставя усещането, че Джексън многократно е успявал да избегне правосъдието приживе, плащайки си за спокойствието. През 1993 г. 13-годишният Джордан Чандлър го обвинява в сексуално насилие. В съда случаят се урежда със споразумение за 22 милиона долара. Десет години по-късно Джексън отново е обвинен, този път за блудство с 13-годишния Гавин Арвизо. След дело, което продължава 18 месеца и в негова защита свидетелства Робсън (вече 21-годишен), Джексън е признат за невинен. „Аз съм напълно убеден, че Гавин казваше истината и беше много тъжен, ужасен развой", казва той. Днес Робсън казва, че съжалява, че не е бил на етап в живота си, в който може да се изправи до него. По това време обаче със Сейфчук все още отричат Джексън да им е посягал. И двамата порастват и се женят, преди някой от тях да посмее да каже пред друго човешко същество за преживяното след години дълбоко заравяна травма. И двамата не просто са отричали случилото се, но и активно са изразявали подкрепата си към Майкъл Джексън и в по-късен етап от живота си. Според Рийд тази реакция е нормална и често срещана при деца, жертви на сексуално насилие. „Те често не казват на родителите си и за насилието се разбира, когато жертвите са трийсетинагодишни и имат собствени семейства."
