Дизайнерът Кристиан Лубутен отбеляза 30-годишнината на прочутата си червена подметка с танцов спектакъл в Опера комик в Париж паралелно на Седмицата на модата, предаде АФП.

Предстои му да открие и първия си хотел в Португалия

- "Вермейо" (Червен). 

През 1993 г., когато разглежда модела на розово-лилава обувка отстрани и от три четвърти, доминира черното на подметката. "Взех лак за нокти и скрих черното", спомня си той. "И изведнъж се получи нещо като просветление, приличаше на моята скица". 

Първоначалната идея всеки сезон да пуска подметки в различен цвят, така и не се реализира. "Ако не обичате или не носите цветове, все пак харесвате червеното", казва Лубутен. 

И именно червената подметка "определя всички извивки" на черната обувка на висок тънък ток, която остава най-продаваният модел, въпреки че Лубутен украсява с червена подметка плоски обувки, обувки на среден ток или на платформа, както и мъжки обувки, някои от които напоследък също имат  токчета.

"Манията ми започва с факта, че червеното за мен е нещо повече от цвят."

Имам много добри спомени за жени, облечени в черно, но с червени нокти и устни. Започва с киното, с актрисите от 50-те години на миналия век, със София Лорен", разказва дизайнерът в интервю за АФП.  

Лубутен обича да наблюдава как жените в магазините му се качват на токчета и се възхищават на себе си "отпред, отстрани и отзад", без да питат своя "съпруг, приятел или приятелка" какво мислят за тях. 

"Принадлежа към тази школа, в която токчето е носено от жени, които са поемали отговорност за себе си", дори през 60-те и 70-те години на миналия век, когато "фиминизъм" е равно на плоски обувки, а токчето е синоним на "пречка", казва той пред АФП.

Тина Търнър по онова време или Бионсе днес, качили се на токчета, олицетворяват за него "феминизма много повече от някоя, която се отпуска".  

След като са стояли вкъщи "по пижама" по време на COVID-19, хората искат да носят токчета, които олицетворяват "празничност", казва Лубутен. 

Новата му колекция с елементи, вдъхновени от фламенкото, е направена в сътрудничество с испанската актриса Роси де Палма.