"На 16 години бях планирал целия си живот. Бях начинаещ аматьорски боксьор с много страст и талант. Щях да стана звезда. Баща ми беше моят треньор."
Мисията на мечтаещия Оливър Сайкс е да стигне националното младежко първенство, след това да покори Олимпийските игри, преди да стане професионалист и да завоюва световна титла. Но за една нощ тази негова мечта е отнета.
"Беше петък вечер. Тийнейджъри стояха в парка, разговаряха и пиеха. Бях си взел почивка от тренировките, за да карам BMX. Спомням си, че се търкулнах към релсата за каране, плъзнах се надолу и се приземих достатъчно добре, за да спечеля възгласи от приятелите си.
Докато се търкалях по задната част на основната рампа, преди да успея да реагирам, една бирена бутилка се взриви пред мен и ме обсипа с парчета счупено стъкло. Ударих се в бетона и останах да лежа на земята, кървейки."
Следващото нещо, което Оливър разбира е, че приятелите му крещят непристойно от другия край на скейт парка, пише The Guardian. По-силно от това обаче той чува тромави стъпки.
"Обърнах се тъкмо навреме, за да видя как първият юмрук удря лицето ми. Не бих могъл да ви кажа колко пъти ме удариха по време на побоя. Те бяха шестима, а аз един. Спомням си, че си помислих: "Какво направих, за да заслужа това?" и "Защо никой не ми помага?".
След това нещата станаха още по-лоши. Едно момче използва коляното си, за да притисне дясната ми ръка.
Изведнъж, сякаш с магическа пръчка, всичко спря. Групи деца от целия парк се бяха събрали, за да образуват жив щит - пример за истинска смелост и солидарност, за което ще съм им завинаги благодарен. Прибрах се вкъщи с помощта на моите приятели."
На следващата сутрин, поглеждайки се в огледалото в банята, 16-годишното момче разбира, че спортните му мечти са приключили. "Лицето ми приличаше на една голяма синина. Около очите ми имаше огромен оток, дълбока рана на носа и следи от зъби по гърдите ми. Нещо повече, скоро разбрах, че дясната ми ръка е трайно увредена. Бях обзет от отчаяние."
Шест години по-късно Оливър се среща с момчето, което е организирало побоя. "Той ми каза, че кокаинът е изиграл голяма роля в онази нощ, както и ревността, и токсичната мъжественост. Тогава местният вестник беше публикувал материал за това, че съм представлявал аматьорския боксов клуб "Бъкстон" на годишното им шоу. Тези момчета го бяха видели и решиха да ме свалят на едно-две стъпала. Е, успяха. След инцидента в парка никога повече не се боксирах в състезание - това уби апетита ми към този спорт."
Сайкс разказва, че по това време са живели в бедност в провинциален Дербишър. Баща му се е грижил за тримата братя и двете ми сестри на Сайкс. "Колкото и предизвикателно да звучи това, татко беше готов на всичко, за да ми даде подкрепата, от която имах нужда. В крайна сметка той ме посъветва да се съсредоточа върху образованието си."
Макар че боксът е основната мания на Оливър, той се занимавал и с театър, като имал участие с няколко роли в училищни пиеси и в местния аматьорски драматичен клуб.
"Идеята да се преориентирам към театъра никога не ми се е струвала плашеща - все още щях да танцувам под светлините в зали, пълни с хора, само че този път никой нямаше да се опитва да ме удари в лицето."
И така, той заменя чувалите за удари и въжетата за скачане със сценарии и репетиционни зали. Театърът впоследствие се превръща в най-голямата му страст.
"Сега, когато поглеждам назад към десетте си години в изкуството, се чудя дали нападението в онзи парк е трябвало да се случи, защото театърът ми даде възможност да направя много неща, които спортът не можеше да направи.
Например, в основата на работата ми като продуцент и артист стои подпомагането на достъпа на млади хора от среди с ниски доходи до изкуството - било то чрез създаване на възможности за трудов стаж, наставничество или продуциране на творби на артисти, чиито гласове са слабо представени."
"Не само това, но и спортът отново намери своя път към мен. В момента съм на турне в сценична адаптация на дебютната ми детска книга "Първият бой на Алфи". Историята се върти около дете боксьор, отгледано от баща си, което се бори за семейството си и побеждава срещу всички трудности. Удивително е да мисля, че мога да предоставя на децата вдъхновяващи истории, които се основават на собствения ми опит."
