Тъкмо се чудех как да определя управлението на ГЕРБ, и се случиха няколко неща, които ми проясниха ситуацията. Чух Дянков да обяснява как чрез данъка върху лихвите ще взема от богатите, за да дава на бедните. После разбрах, че голям столичен вестник решил да събира в редакцията храни за приюта на отец Иван и веднага цъфнало ХЕИ да проверява дали храните се съхраняват по правилата. Сетне един мой познат предизвика друг на бас за 50 лева, че преди изборите властта ще започне да стреля. Басът не се състоя обаче, защото и другият мой приятел беше категоричен, че преди изборите властта ще започне да стреля. След това ми се обади друг познат, който ми съобщи, че току-що на спирка на метрото две ченгета млатили някакъв доцент и жена му, а тя пищяла, че иска полиция, докато униформените я блъскали в стената. Да не говорим, че за пръв път от 1987 г. властта започна да преследва музиканти заради текстовете им.
И незабавно ми стана ясно как да определя управлението на ГЕРБ. Не става дума, уважаеми, за полицейска държава или за опасност от диктатура. Гореописаните случки сочат, че вече живеем в някакъв вид диктатура. Въпросът е: в какъв точно вид диктатура се оказахме? На пръв поглед - в ултралява. Финансов министър да казва, че ще взема от богатите, за да даде на бедните - това може да стане само при управлението на някой Уго Чавес, Владимир Ленин или Фидел Кастро.
Нещата обаче са по-сложни, защото управлението на ГЕРБ демонстрира и крайнодесни черти - като например подкрепата, която оказва на монополисти, картели и просто много богати хора, стига те да са забогатели чрез кражби или схеми. Значи иде реч за някаква ляво-дясна диктатура. Класически прецедент за такава е фашистката диктатура на Бенито Мусолини в първите си години. Мусолини е финансиран от големите монополисти, докато обещава да вземе от богатите и даде на бедните. При младия Мусолини все още има парламент, партии и полусвободен печат; дори няма политически затворници. Но истинската власт е концентрирана в „корпоративния модел" - в определен от Мусолини кръг „корпорации", представляващи различните интереси в обществото.
И при ГЕРБ днес няма (все още) политически затворници. Има парламент, партии и 4 (четири) свободни хартиени вестника (свободните интернет сайтове са все още повече от 4). Големите решения обаче не се вземат от тези институции, а от кръг корпоративни приятели на властта, струпани покрай нейния връх. Има обаче и разлики с Мусолини. При него всички са някак представени чрез корпорациите. У нас е по-сложно. Ако си просто депутат от управляващата партия, не си никой в истинската власт. Но ако си хем депутат, хем корпоративен играч - вътре си (Емо Фаса). Ако си просто голям предприемач, не си в голямата власт. Но ако си и играч в политиката - особено в отбора на чужда държава - си вътре (Валентин Златев). Дори ако си голям банкер, не се класираш, освен ако не пазиш гърба на властта (Цветан Василев). Ще рече: в тази наша домашна диктатура никой не е представен по право. Властта си избира кой участва и кой не. И така стигаме до извода, че макар много да прилича на диктатурата на младия Бенито Мусолини, днешната диктатура на ГЕРБ все пак е нещо различно. Липсват основните носещи греди на типичната ляво-дясна диктатура. Какъв тип тогава е ГЕРБ диктатурата?
Диктатурата на ГЕРБ е точно толкова битова, колкото са самите гербаджии. За да направиш истинска диктатура, ти трябват въображение и размах. Научен термин за такава диктатура няма. Но англичаните са измислили подобаващ битов термин: thuggery. Ще рече управление на тия с юмруците. Това е управление на силните, живеещи от подчинението на слабите - и е характерно за зората на човешката история. Принципът на ГЕРБ е, че управляват силните, а слабите са техни жертви. Подкрепата за силните обяснява подкрепата на властта за монополите и картелите - както обяснява и това, че самата власт формира картели. Става ясно и защо се пишат закони за определени хора - защото те са силните и се радват на подкрепата на подобната тям власт. Нарастващият тормоз срещу всички извън схемата на силните - самостоятелният бизнес, медиите - също има очевидна цел. Всички независими да бъдат ликвидирани, за да станат зависими - от силните.
...ГЕРБ в крайна сметка са прави за едно нещо. Ще стават чудеса, ако хванат втори мандат. Ще се виждаме в чудо всеки път, когато си покажем носовете вън от домовете си.
Евгений Дайнов
