В годините на комунистическия режим в България емигрантите са наричани по различни начини. Те са определяни като вражески елементи, които едва ли не вредят на Родината си умишлено, защото това им доставя някакво сатанинско удоволствие. В това поне ни убеждаваха в онези години. „През всичките 45 г. комунистическа власт в България възприемаха емиграцията като заплаха за създаването на реална опозиция вън от страната. Затова в документите на политическите институции
емиграцията е назовавана „вражеска“
Понятието „вражеска емиграция“ се формира в средата 50-те години като обединява „контрареволюционните елементи“, „изменниците“ и „невъзвращенците". „Вражеската“ емиграция не наброява някаква внушителна цифра. Нейният брой е твърде нисък в сравнение с някои други страни от Източния блок като Полша, Чехословакия или ГДР. От Източна Германия само след бунта през 1953 г. напускат 120 000 души, а от края на Втората световна война до построяването на Берлинската стена през август 1961 г. - 2,7 млн. души.
Броят на враговете на комунистическа София сред емигрантите е много по-скромен. В докладна записка до ръководния орган на комунистическата партия от 1966 г. Ангел Солаков посочва, че като изменници на Родината са регистрирани 5933 лица и 372 невъзвращенци, пише изследователят Христо Христов в сайта http://decommunization.org/.
Българите напускат страната
още с първите залпове на съветските войски през септември 1944 г. Има дори и куриозни случаи, като например този с Михаил Неболиев. Той е известен още като Милчо – доктор, дългогодишен шеф на отдел „Новини“ в радио „Свободна Европа“ в Мюнхен, Германия, и активен деец преди това на Българския младежки съюз „Отец Паисий“. На 9 септември той тръгва за България, но разбира новината, че страната ни е окупирана от СССР, и се връща от Белград назад, като по този начин се спасява от комунистическия терор. „В друг доклад до Политбюро МВР обобщава, че от 9.ІХ.1944 г. до 1974 г. от България са избягали около 10 500 български граждани, без в тази цифра да са включени невъзвращенците от турски произход. Репресиите срещу семействата на политическите имигранти се изразяват с
лишаване от основни човешки права
На близките се забранява да напускат страната, нарушена е неприкосновеността на кореспонденцията, осъществява се системен тормоз, а на децата на бегълците е лепнат етикетът на неблагонадеждни и им се ограничават възможностите за образование и работа. Важно е да се отбележи, че през януари 1990 г. Политбюро начело с Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов взима решение, с което реабилитира българските емигранти, но само тези, които са пострадали по време на Сталинския терор в СССР“, пише още Христов. „Политическите убийства и отвличанията зад граница са част от методите, които комунистическият режим използва, за да затвори устата на критиците зад граница, след като се разправя с вътрешната опозиция. В архива на ДС в края на 60-те години съществуват документи, потвърждаващи, че ДС включва в арсенала си ликвидирането на противници чрез физическо убийство. Така например в Шесто управление е образувано дело за оперативна разработка под кодовото име „Гестаповец“ срещу лидера на Българския национален фронт и бивш водач на легионерите Иван Дочев.
През 1974 г. МВР, ръководено от Димитър Стоянов
