Саркози не обича лъжци
Водещите фигури в политиката съвсем естествено не разкриват напълно своите виждания пред широката общественост. "Изтичане" на емоции и мнения обаче все пак се случва. И това става най-често, когато политиците си мислят, че разговорите им са лични и недостъпни за външни хора, но това всъщност не е съвсем така. BBC направи наскоро преглед на някои от най-запомнящите се изказвания на световните лидери, които не се усещат, че около тях има включен микрофон.
Най-пресният случай е избухването на френския президент Никола Саркози срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху. По време на срещата на върха на Г-20 Саркози казва „на ухо" на американския си колега Барак Обама: „Не мога да търпя Нетаняху повече. Той е лъжец." Без да подозира, че мнението му ще бъде чуто от медиите. Обама отговаря в подобен тон: „На теб може да ти е писнало, но аз трябва да се разправям с него всеки ден."
Друг американски президент - Роналд Рейгън, също попада в класацията с изцепките. По време на тест за звук преди радиопредаване Рейгън решава да се пошегува с тонрежисьорите: „Скъпи сънародници, радвам се да ви съобщя, че днес подписах закон, с който обявявам Съветския съюз за незаконен завинаги. Започваме бомбардировки след 5 минути". Впоследствие обаче се оказва, че това „изявление" е записано и излиза в ефир. Както отбелязват от BBC, политиците трябва да свеждат шегите до минимум, когато си имат работа с тонрежисьори.
При гостуване в телевизия през 1993 г. скандално изявление прави британският премиер Джон Мейджър. След края на интервю за ITN микрофонът на Мейджър остава включен... и се чуват доста интересни неща. Премиерът заплашва „да разпъне на кръст" трима свои колеги от кабинета, наричайки ги „копелета". Джон Мейджър дори не се свени да обижда самия себе си: „Как такова пълно шубе като мен продължава да печели всичко?!".
Един от наследниците на Мейджър на премиерския пост - Гордън Браун, пък беше изловен да обижда избирател. По време на предизборната кампания през 2010 г. Браун е атакуван с поредица от неудобни въпроси от Джилиън Дъфи. След дискусията при качването в колата си премиерът определя разговора като „бедствие". Но премиерът не се спира дотук и нарича жената „фанатична и предубедена". За зла участ на премиера микрофонът, прикрепен за сакото му, не е изключен. Браун се извинява, но гафът е налице. А неговата Лейбъристка партия губи изборите.
На принц Чарлз също му се случва да си изпусне езика. По време на семейна ваканция през 2005 г. престолонаследникът трябва да говори пред медиите. Но непосредствено преди да застане пред микрофоните, казва тихичко на синовете си, че мрази медийните изяви. А за кралския репортер на BBC Николас Уичъл е още по-краен: „Не мога да понасям този човек. Наистина. Той е толкова ужасен, наистина е ужасен." Само че принцът не подозира, че микрофоните „хващат" откровенията му.
Сходни проблеми с медиите има и Джордж У. Буш. По време на кампанията за втори мандат Буш и вицепрезидентът Дик Чейни дискутират присъстващите репортери. Когато видял кореспондента на вестник „Ню Йорк таймс", президентът побързал с квалификацията „класически задник". Коментарът на Буш не остава скрит, но въпреки това той отказва да се извини.
За своя реплика обаче се извинява преподобният Джеси Джексън. Правозащитникът счита, че Барак Обама неправомерно си позволявал да говори обидно за афроамериканците преди избирането му за президент. И в тази връзка през 2008 г. казва следното: „Бих искал да му откъсна топките!" Джексън споделя тази своя мечта по време на реклами, докато дава телевизионно интервю. Но думите се чуват в ефир.
В подобна ситуация се озова и политическият анализатор Пеги Нуунан. По време на предаване на живо преди 3 години, сдържайки се от крайни оценки за избора на Сара Пейлин за кандидат-вицепрезидент на Републиканската партия, Нуунан е повече категорична в мнението си, докато текат рекламите. Според анализатора с Пейлин за вицепрезидент борбата на Джон Маккейн за Белия дом „е обречена". Лично мнение, което зрителите чуват.
През 2005 година френският президент Жак Ширак е „хванат" от микрофони да се оплаква пред руски и германски представители от качеството на британската храна, определяйки я като "втората най-безвкусна след финландската". Ширак дори стига до заключението, че "единственият принос на Великобритания към европейското земеделие е болестта „луда крава".
