Борисов се усмихва кисело. Кой е премиерът и кой гостът?

България е имала в историята си само една жена за премиер - Ренета Инджова. Тя управлява за малко през 90-те като ръководител на служебен кабинет, но беше запомнена с мъжкото си поведение. Миналата неделя страната ни се сдоби и с втората си жена премиер. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън кацна в София и само за броени часове демонстрира как трябва да действа един истински мъжки премиер. Тя събра правителството, спусна му задачи, обясни как да бъдат решени, даде срокове за изпълнение и назначи специалист, който да помага. Проформа премиерът Бойко Борисов накрая само кимна с кисела усмивка в знак на съгласие, изрече някакви оправдания и обеща да изпълни всичко. Обяснено по-ясно, Клинтън разпореди на правителството да приключи с енергийната си зависимост от Русия, да търси нови източници за доставка на газ, сред които и такива на шистов, за което в София до седмица ще бъде пратен специалистът по евразийска енергетика Ричард Морнингстар, който има особени познания по хидравличен фракинг - технологията за дълбочинно разбиване на подземни пластове за добив на шистов газ. На фона на всичко това Борисов успя да каже само, че държавата работела по въпросите за нови газопроводи от Румъния и Гърция, но някакви отчуждителни процедури забавили нещата. Жалко е, че Клинтън престоя в София само един ден. Ако беше поостанала още, вероятно щеше да реши проблемите с двата газопровода, а може би и нямаше да се допусне потопът в Южна България...

Дебатът трябва ли България да купува горива само от Русия и така да се поставя в политическа и икономическа зависимост от тази авторитарна държава тече от години. Сред политическата класа нагледно уж има съгласие за диверсифициране на доставките. Но то е само на пръв поглед. Реално точно онези политици, които са най-гръмогласни срещу Русия, правят най-много, за да угодят по всякакъв разнообразен начин на интересите й. Иван Костов, чиято „Синя коалиция" в момента оглавява масовката срещу руския газ, навремето продаде най-голямото енергийно предприятие в България - "Нефтохим", на фирма "ЛУКойл", в чието ръководство са предимно бивши генерали от КГБ. Неговият вицепремиер, позабравеният днес Евгений Бакърджиев, бе човекът, който сключи през 1998 г. един спорен договор с "Газпром" за доставки на руски газ, който днес дори Костов признава, че е бил изгоден само за Русия. Основната клауза в договора бе, че горивото ще пристига у нас чрез посредник - уж частната фирма "Овъргаз", която обаче е 100% собственост на "Газпром". Въпреки това Бакърджиев и Костов бяха приветствани като национални герои в София след подписването на сделката. Ухажването на Русия продължава с пълна пара и от Бойко Борисов. В най-близкото му обкръжение е представителят на руските интереси в България Валентин Златев. Всяка седмица Борисов му гостува в ловната резиденция или в безбройните му хотели. Не е ясно как при тази сериозна зависимост от руската държава сегашният премиер ще е в състояние да изпълни обещаното пред Клинтън. Едва ли се очаква и поведението на т.нар. конструктивна опозиция в лицето на „Синята коалиция" да надвиши рамките на обикновеното мърморене при тяхното също толкова плътно обвързване с руснаците.

Единствената точка, по която Борисов сигурно ще е отличник, се очертава да е настояването на САЩ България да премахне мораториума за проучвания за шистов газ. Постигнат с цената на всекидневни протести от страна на гражданското общество в страната, това ще се окаже най-лесната задача за изпълнение. Едно е да дразниш руското си обкръжение, като се отказваш от доставките на "Газпром" и рискуваш да ти вадят компромати по медиите, друго е да пуснеш "Шеврон" да дълбае в България - не крие никакви рискове, защото срещу това са само някакви си еколози и обикновени протестиращи.