"Вашингтон пост"

Изцяло в духа на своя характер, само ден след като научихме, че страда от сериозна форма на рак на мозъка, сенатор Джон Маккейн обяви: „За съжаление на моите спаринг партньори в Конгреса скоро ще се върна, така че внимавайте!" Сенаторът също разкритикува остро решението на президента Тръмп да прекрати подкрепата си за сирийските бунтовници, които се сражават срещу режима на Башар Асад. Маккейн не се оттегля просто тихо в тъмнината.

Пожелаваме на г-н Маккейн успех в лечението, което смята да предприеме за неговия глиобластом - агресивен тумор на мозъка. Разбира се, няма нужда да се напомня, че неговата решителност и боен дух са легендарни.

Но ние имаме и още едно пожелание - Вашингтон и целият свят да стаят дъх за момент, за да видят примера, който Маккейн дава всеки ден. Понякога партизанските битки са отровни и политиците казват какво ли не, вярно или невярно, за да получат предимство. За разлика от тях Маккейн през цялото време и много повече от всеки друг политик бе верен на своите убеждения. Той е в политиката не само за да побеждава, но и - доколкото е по силите на един човек - да направи нашия свят по-добър.

И по целия свят името на Маккейн се свързва със свободата и демокрацията. Той защитаваше човешките права с ентусиазъм и неуморност, говореше срещу репресиите и авторитаризма и канеше - не, приласкаваше своите колеги от Републиканската и Демократическата партия да станат свидетели на пътуванията му по света. Той често приемаше жертви на репресии в коридорите на Капитолия и така ги окуражаваше да се борят срещу тиранията.

Маккейн демонстрираше прямота, която изпъква на фона на грозната атмосфера от дезинформация, пропаганда, манипулации и откровени лъжи, която ни е превзела днес. Като кандидат за президент през 2000 и 2008 година сенаторът стана любимец на журналистите със своята достъпност по време на кампанията и с автобуса, наречен „Експрес „Директен разговор". Беше свежо и истинско.

Кампанията през 2008 г. стана мръсна през последните си седмици. Тълпите започнаха да скандират расистки думи и да вдигат юмруци при споменаването на името на Барак Обама. По време на събитие в Минеаполис на 10 октомври той грабна микрофона от възрастна жена, която бе започнала да обяснява как не харесва Обама, защото бил арабин.

„Не, госпожо. Не, госпожо", каза Маккейн. „Той е човек от достойно семейство, просто с него имаме сериозни различия по основни въпроси." После той добави: „Ние искаме да се борим, и аз искам да се борим, но ще уважаваме другия... Това не означава, че трябва да потиснете своята ярост. Просто трябва да се уважаваме."

Това е пример за наши дни. Да бъдем цивилизовани, да се уважаваме - това е по-силно от крещенето, от троловете, от опозоряването и увъртанията. Пpиемете го и като някаква носталгия по прямата и достойна политика, която толкова ни липсва днес и която се олицетворява точно от сенатор Маккейн.