Българите, които напускат родината си по едни или други причини във времената на налагане на тоталитарна власт, а и преди това, рядко се завръщали по родните си места. И все пак има и такива, които се осмелили да се завърнат. Такъв е случаят с Флоранс Мирчоф (Цветанка) от София, която заминава за САЩ при своя баща емигрант още в края на 20-те години на ХХ век, но се връща в България на няколко пъти, дори и по време на комунизма. Интересното е, че роднините на Цветанка, винаги когато тя се завръща в родината си, както и подобава, се стремят да се представят. Така например в онези години, точно когато на мода излизат газираните напитки, племенницата на Флоранс в София, Николинка, решава да почерпи леля си именно с газирана лимонада-швепс. Лелята обаче отказва, защото обяснява, че при нея, в САЩ, газираните напитки не са особено препоръчителни за здравословния начин на живот. Николинка остава силно изненадана от това, защото
това е най-модерната напитка
в България в онези години и тя не може да проумее как така в Америка, тази така развита страна, газираните напитки като лимонадата не са модерни и не се препоръчват…! Всъщност „гостите“ от Америка или роднините, които са емигрирали някога, обикновено посещават България през лятото. Причината за това е само една. В този сезон може по-лесно да се пътува през океана, а дори и със самолет, защото е по-топло и приятно времето, пък и може да се разходят из България. По спомените на Николинка ястията, които се приготвяли, когато леля й е била в София, са най-често: печени чушки с доматен сос, зрял фасул-яхния, мусака, различни гювечи и салати. Обикновено готвят домакините, защото другите се считат за „гости“, но се случва и те да представят свои рецепти. Така например Флоранс издала „тайната“ на българските кюфтета и в Америка, които са пухкави и меки, защото в тях ние слагаме хляб, а в Америка това било непознато тогава…! „Гостите“ от САЩ често
консумирали и много плодове
характерни за сезона – най-често диня и грозде. Чушките и доматите обаче освен за ястия се ползвали и за ежедневна употреба на различни салати. Често се купували яйца и извара, пълнели се чушки и се запържвали в олио, което днес се счита за вкусно, но не и особено здравословно хранене. Пържели се често и кюфтета, картофи, а в зелената салата често слагали за разкош и репички.
За питиетата най-често били сервирани чайове и минерална вода. Разбира се, не всички ястия били за пред гости. Например, за тържествената трапеза, когато ще се посреща наш емигрант, ястията са по-отбрани, като например кюфтета и пържени картофи със салата, а за десерт – плодове. Същото или поне подобно е менюто и за гостите, когато се правят традиционните за дома на Николинка роднински и предимно приятелски срещи като за „добре дошла“ на всички приятели и роднини емигранти. Едно обаче е ястието, което всички еднакво много предпочитат и обичат – това е традиционната
българска вита баница
със сирене. Тя обикновено се прави за събота или за неделя и с това се закусва, като се добавя и също толкова традиционното българско кисело мляко. Сравнително често, и то предимно за гости, се прави и картофена салата, която колкото е салата, почти точно толкова е и основно ястие понякога. Често се правят и модерните за онези години кренвирши, които се разцепват на половина по дължина и в образувалата се цепнатите се слага кашкавал, като след това се запичат. Тараторът също е традиционна студена супа за лятото. От десертите и предимно за гости се правели крем-карамел и различни кексове.
От спиртните напитки най-често се пие ракия, която обикновено е домашно производство и вино, а за мезета се сервирали колбаси, но те не са така популярни в онези години, когато повече се наблягало на салатите. Когато идват роднини и приятели на споменатите вече традиционни срещи за „добре дошъл“, повечето носели кутии с бонбони, но също и диня, ябълки, круши. Кексовете са доста по-чест сладкиш, отколкото сладките, които стават популярни значително по-късно. Супите също са често блюдо на масата на българите, когато посрещат сродници от САЩ. Супите са диетични, освен това с традиционната за българите прекомерна употреба на хляб и тестени изделия те се явяват основно ястие за много от домовете в онези години. Сравнително чести ястия са пиле-супа, пиле-фрикасе и пиле с картофи. Пилешкото е предпочитано, защото през лятото то е по-подходящо за употреба по време на горещините.
