На 10 февруари 1971 г. шефът на ДС в Перник полк. Стефан Свръдлев, втората му жена Павлина, 5-месечният им син Сергей и дъщерята от първия му брак Лозка минават границата с Гърция. Искат политическо убежище и след време се местят в Западна Германия. Така до бягството на Владимир Костов през 1977 г. Свръдлев е най-високопоставеният офицер от Държавна сигурност, избрал свободата, разказва „168 часа“.
В България той автоматично е осъден на смърт за измяна, а жена му Павлина – на 20 г. затвор.
По време на бягството Свръдлев е шеф на отдел „Мобилизация“ в пернишкото МВР. Иска и най-голямата му дъщеря Даниела да тръгне с тях, но няма как – тя е омъжена и има син на 1 г.
Вечерта преди бягството той събира група приятели в ресторант „Байкал“ в Перник. Към полунощ ги прегръща на раздяла. „А не го е правил никога“, казва един от тях. След бягството 11 от хората на тази софра са наказани. Но не и тогавашният шеф на тила в МВР и зам.-министър ген. Здравко Георгиев. Той е трамплинът за скока на капитана в „Гранична милиция“ до полковник от ДС само за 2 г. Заради тази протекция в Перник Свръдлев е недосегаем. Знае се, че
организира гуляи за ген. Георгиев
и други началници от София и им осигурява и женска компания.
Малко преди бягството в Перник е застрелян касиерът на ГУМ. Изчезва чантата му с оборота. „Някои колеги заподозряха Свръдлев. Той цъфна в районното половин час след убийството, уж минавал оттам, и взе да разпитва как е станало. Не се доказа, убийството остана неразкрито. Но отговаряше на психологическия профил на убиеца и може да е събирал пари за бягството“, спомня си Никола Кючуков, по онова време млад служител в МВР.
Час след сбогуването в „Байкал“ текезесарска джипка със Свръдлев и семейството му поема към Петрич. Като капитан от Гранични войски той е бил шеф на застава „Брестница“ до 1965 г. Имал е и контакти с гръцките офицери, включително и неофициални. Ето защо в ДС допускат, че отвъд границата семейството е имало посрещачи.
За граничарите Свръдлев е свой човек. Той им казва, че ще лови риба по Струма. Изоставя джипа и подхвърля в него ключа от служебната каса, която е опразнил. Минава границата с надуваема лодка.
„Ако един полковник от Гърция дойде в България, как българските власти ще се държат с него? И аз като български полковник ще бъда добре приет от гръцките власти“, разсъждавал Свръдлев пред дъщеря си преди бягството.
Според роднини причината полковникът да избяга e несъгласието му с нови нареждания, спуснати от КГБ, България да отвори канал за наркотици към Запада и така да съдейства за дестабилизацията му.
Хора, които са го познавали, казват, че той бил корав сталинист, беззаветно предан на БКП и влюбен в СССР. Заловил бил десетки нарушители на границата, но
тези инструкции били сломили вярата му
Свърдлев отнася чанта с 500 листа секретни документи. Според едни източници те разкривали механизма, по който тайните служби създават и поддържат наркоканал през България към Западна Европа и САЩ. Други твърдят, че в чантата имало информация за трафика на оръжие към подривни движения в Азия, Африка и Южна Америка.
Когато проговаря на Запад, самият Свръдлев развива версията за наркоканала.
Според секретните книжа той се възлагал на търговското дружество „Кинтекс“. Фирмата е създадена през 1966 г. със заблуждаващо съкращение от „Кинкалерия и текстил“”, започва дейността си с износ на плат за парашути.
Постепенно се профилира в търговията с оръжие.
Бягството вдига невъобразим шум
в системата. За него министърът Ангел Солаков разбира още на сутринта от шифрограми от Гърция. Той обаче се обажда на пернишкия началник на МВР Иван Ачанов и му казва: „Иване, кажи на полк. Свръдлев да ми се обади веднага!“
„Тъй вярно, ще му предам! – отвръща Ачанов и след малко докладва: – Дежурният казва, че още не е дошъл.“
„Как ще дойде, като сега пие узо в резиденцията на ЦРУ в Кавала!“, крещи Солаков.
Свръдлеви искат политическо убежище и остават в Гърция 8 години. Твърди се, че избягалият офицер вършел пак същата работа – борба с незаконния трафик през границата, но за гръцките служби. Според близки на семейството то е живяло сносно, даже охолно. В Гърция съпругата Павлина се изучила за зъболекар.
В архива на Комисията по досиетата се пазят и документи по разработка „Слепец“, образувана срещу избягалия офицер. От тях излиза, че по петите му са пратени агенти, но те не успяват да отмъстят за измяната.
Въз основа на изнесените от полковника документи пък САЩ започват атаки срещу България като покровителка на наркотрафика, а бившият зам.-директор на ЦРУ Джоузеф Дъглас споменава Свръдлев с благодарност в мемоарната си книга от 1990 г.
През есента на 1983 г. съпругата на Свръдлев – Павлина, и синът им Сергей
тайно са доведени в Родината
Връщат се през Виена, където тъщата на полковника е пусната на екскурзия. Тя се обажда на дъщеря си и я вика на среща. На 12 септември Павлина взема детето и заминава за Виена, без да каже на мъжа си. Не е ясно до каква степен е действала доброволно.
През октомври 1983 г. съпругата и детето се появяват извънредно по телевизията. От екрана те клеймят Свръдлев, живота на Запад и гнилия капитализъм. Разказват и за „машинации на западните служби и най-вече ЦРУ“, които са ги подлъгали да напуснат Родината.
Въпреки тази изява Свръдлев остава в Германия и започва да изпраща на жена си пари от там.
В България синът Сергей записва немска филология и след 1989 г. ходи на гости при баща си в Германия. Но на 4 срещу 5 март 1991 г. е намерен паднал от покрива на блока си. Според разследващите е било злополука или самоубийство. Свръдлев обаче заявил пред познати, че синът му е убит: „Те убиха сина ми, за да ми отмъстят!“
През 1994 г. самият Свръдлев е намерен мъртъв в жилището си в Мюнхен.
Изпил приспивателни, смесени с хапове против малария. Не понесъл мисълта, че не е предотвратил смъртта на сина си. Според други и тази смърт е загадъчна. Жена му не отива на погребението. Отказала се в последния момент, защото се уплашила за живота си.
За погребението дъщеря му Лозка изпраща в България 11 покани до негови приятели. Уведомява ги, че поема всички разноски по пребиваването им, но нито един не се отзовал.
