Много неща се променят, когато човек смени мястото, където живее. Казват, че когато смениш дори даден „диалектен“ регион, постепенно и собственият ти диалект започва да се влияе от това. Например човек от Шопския край, ако заживее в Русенско, постепенно езикът му „омеква“. Неизбежно е и лингвистите обясняват това освен с влиянието на масовата култура, така също и с факта, че човек търси начини да се приспособи на подсъзнателно ниво, което подпомага адаптацията на съзнателно ниво. Забелязали ли сте как говореше и до голяма степен все още говори така последният български монарх Н.В.Симеон ІІ, който само допреди няколко години беше и министър-председател на България? Той
използва много архаизмипоставя ударенията на думи на места, където днес не поставяме такива, дори ползва словесни конструкции, които днес се употребяват за различен тип смислови обяснения. Например, когато той говореше за летателните екипажи в Българската армия, използваше не думата „екипаж“, която е възприета днес, а „персонал“, което е неточно. Разбира се, това не беше нещо кой знае какво, но демонстрираше как езикът, говорът на човека на даден език, макар и родният му, се променя, когато се наблюдават чужди лингвистични инфилтрации и дифузионни лексикални процеси. Хора, които дълго са живели извън България, обикновено говорят на малко „по-странен“ български език. Нормално е, защото все пак, ако един език, бил той и родният ни дори, не се практикува редовно, постепенно той се забравя или поне се изменя звуковата му същност.
Много пъти хора са подлагали на саркастично съмнение говора на някой българин, който след известно пребиваване извън страната се завръща и говори „завалено“, сякаш е забравил майчиния си език. Да, това наистина е комично, когато се извършва съзнателно, но има много случаи, в които хората наистина имат известни затруднения с родния си език, когато дълго не са го практикували
в далечни краища на светаПример за подобен случай е първата „Мис София“ - българката Вера Костоф. Тя заминава за Америка в края на 20-те години на миналия век и се завръща само няколко пъти в Родината си. Разбира се, в САЩ комуникира основно на английски език, но в семейството си говорят на български език, защото Вера е омъжена за българина Атанас.
Вера обаче много често използва думата „пълисмън“ за полицай. Тя не казва „няма“, а ползва по-остарялото и диалектно „нема“. Сред останалите думи, които се открояват в речта й, са „хлеб“ вместо „хляб“, „место“ вместо „място“ и т.н.
Макар че като дете семейството й е било близко до Иван Вазов, а и Вера често е стояла в скута на писателя, в писателското кафене близо до днешната руска църква в София тя така и не променя говора си, който се съхранява автентичен от времето, когато Вера напуска България. Тогава така се е говорело в София и Вера говори именно по този начин в началото на 90-те години на миналия век, близо 70-години след като напуска Родината си за дълго.
Друг показателен пример за промяна в езика е пощенска карта, изпратена от емигранта Христо Серафимов, съдружник и приятел на Стойо Крушкин
също емигрант в САЩа и съосновател на оркестър „Bulgarian Balkan Band". Картата е изпратена до „Мейн стрийт“ №143 в град Стилтън, Пенсилвания, където по това време живее Стойо. Христо пък се намира в Чикаго. Датата на картата е 9 декември 1915 г. Текстът, който може да се прочете само на отделни места, гласи следното: „Драги Стою, ида да ти собща радостната вестъ, че днес на 9-ти т.м. в 9 часа сутринта съобщихъ наи сетне на генералъ боса на нашия флоръ (апартамент № 2343) за моятъ отъ давна желателен квит, да тръгна за Steelton при теб. Днес по целата.... а като гръм се разнесе.... регателно уволнени.... о. поздрави всички п...съ поздравъ Христо...". В страни на картата, почти в полето, е записано следното: „че наи сетне и туй се свърши“. Отбелязаните думи са или архаизми, или „англицизми“, които са инфилтрирани в българската емигрантска реч, която постепенно придобива символична собствена визия. Това също е често наблюдаван процес да се ползват частично или изцяло видоизменени „английски“ думи в разговорната реч между български емигранти, които естествено преминават и в писмената реч.
