Жителите на най-студеното населено място на Земята се радват на изключително топло време.
Прз следващите дни се очаква температурите в Оймякон да достигнат до около 30 градуса, нещо немислимо за селце, със средни температури през зимата, вариращи между -50 и -60 градуса.
"Полюсът на студа", както е известен Оймякон, е отдалечено село, което се намира близо до Северния полярен кръг, в република Якутия, Русия. То е известно като най-студеното населено място на планетата. През декември продължителността на деня варира от три до пет часа, а през краткото сибирско лято - до 21 часа. Тогава е светло почти през цялото денонощие.
Прочети още
На якутски диалект оймякон означава незамръзваща вода. Смята се, че името на селището идва от намиращия се в близост термален извор, чиято вода никога не замръзва. Това е наистина впечатляващо, като се има предвид, че обичайните средни зимни температури тук са около -50 до -55 °C. Според The Weather Channel най-ниската регистрирана температура датира от 1924 г., когато в Оймякон са измерени трудните за осмисляне -71,2 ° C.
Селото е разположено на 987 м н. в., но е заобиколено от две долини, които заключват вятъра между себе си и поддържат целогодишно студен климат.
Първоначално мястото е било използвано от животновъди на северни елени, които напояват стадата си в топлите извори. Постепенно, с усядането им тук, числеността на населението достига 2500 жители, но през последните няколко десетилетия намалява значително. Преброяването от 2018 г. показва, че в селото живеят по-малко от 900 души.
Ниските температури правят земеделието невъзможно. Местното население се посвещава на отглеждане на адаптирани към студа породи елени, коне и говеда, както и на риболов. "Якутските обичат студената храна, замразената сурова арктическа риба, бялата сьомга, бялата риба, замразеният суров черен дроб, но те се считат за деликатес", казва местният жител Болот Бочкарев пред weather.com. "В ежедневието си обичаме да ядем супа с месо. Месото е задължително. То помага много на здравето ни."
Поминъкът е свързан и с туризъм, но освен това в района има добре развито минно дело, добиват се редки метали като злато и антимон (химичният елемент Sb - антимон, принадлежи към групата на металоидите).
Оймякон привлича много туристи, които искат да изпитат екстремните студове, но и да посетят красивите планини и езерата в района, когато температурите позволяват подобна смелост.
В последните години лятото в Оймякон и Якутия става все по-топло. Още през 60-те и 70-те години на XX век летните температури достигат 34 °C, казва метеорологът Джон Ердман. И макар че зимата е дълга, а лятото кратко, според Бочкарев много местни жители всъщност се оплакват от по-топлото време.
В края на всяка тъмна зима селото е домакин на „Фестивал на студения полюс“. Празникът почита Чисхаан - якутският „Властелин на замръзването“. Чисхаан е весел езически дух, който през месец март кани света в замръзналото си владение за състезания с елени, шейни за впрегатни кучета, риболов на лед и други забавления.
