„Знаеш ли, аз и в България бях много успешна, със стабилен бизнес - казва Борислава. - Дойдохме със съпруга ми на Пукет, за да започнем едно ново начало, далече от административните и всякакви други пречки, които един човек, дори с успешен бизнес „на светло“ има в Родината. И за които не ми се говори...“
На тайландския остров Борислава Бочева всеки ден, вече 12 години, живее в приказка, която „пише“ сама. Притежава една от най-успешните агенции за недвижими имоти. На Пукет много се строи и много от строителите на луксозни имоти се доверяват на нея - тя да им ги продаде.
Членува и в престижен клуб на крупни тайландски инвеститори и предприемачи. Не се е замисляла къде е ключът към успеха ѝ, но признава, че е общителна, жизнерадостна, оптимистично настроена и това много ѝ помага в контактите. „Хората казват, че ги зареждам с позитивна енергия, че им е добре около мен, че ги вдъхновявам, давам им една сигурност и ги „дърпам“ напред“, споделя Борислава.
Прочети още
Родена е във Варна, расте като ученолюбиво дете и отличничка. Когато е на 7 години, попада във Велинград, където майка ѝ се омъжва за втори път. „Този град по-късно се оказа много важен за развитието ми“, казва тя. Завършва във Варна математическата гимназия и „Маркетинг и мениджмънт“ във ВИНС. Има и 2 следдипломни квалификации по специалността във Виена.
И до днес е много благодарна на втория си баща, Ангел Римпев, който става нейна опора и основна фигура в живота ѝ. Директор е на мебелно предприятие във Велинград - най-голямото в България. Още по комунистическо време, през 1984-а, Ангел се запознава с Ингвар Кампрад - вече покойният основател и собственик на „ИКЕА“, и стават много близки приятели. След промените Кампрад казва на Римпев да се отдели, да започне собствен бизнес. Той прави малка мебелна фабрика в Костандово до Велинград, която се разраства много. Произвежда мебели почти изцяло за износ, в нея работят 300 човека.
„Аз току-що завършила, а баща ми звъни във Виена и ми казва: „Слушай, прибирай се тук, защото продават по приватизация предприятието „Булгарплод“ във Велинград. Смятам да ти го купя като бизнес, да се развиваш самостоятелно“. А аз бях на 24 години, какво разбирам от „Бургарплод“, спомня си Боби.
Баща ѝ изтегля заем от „ИКЕА“, който връща с продукция, и младата Борислава изведнъж се сдобива с десетина магазина и 4 склада за плодове и зеленчуци. Съгласно изискванията по приватизацията, тя инвестира в голям хладилник за замразяване на плодове, но няма суровини. Кандидатства по програмата „САПАРД“ и засажда 100 дка с малини, които стигат по-късно до 400 дка. За младата предприемачка в растениевъдството БНТ прави филм.
Борислава е от първите и основни доставчици на супермаркети „Метро“ за България на различни екзотични плодове като рамботани, мангустини. В бизнеса се включва и съпругът ѝ Валери Бочев и около 8 години се занимават с това. Борислава продължава да строи складове, защото има доста свободни земи. Днес тя притежава 15 промишлени склада, които отдава под наем.
„Когато се прехвърлихме на Пукет, продадохме бизнеса с малините, защото, макар и изключително доходен, беше много тежък. През 2008-ма имахме 300 човека работници, бяхме достатъчно успешни, за да не емигрираме, но бизнес средата стана неуслужлива, недружелюбна, тежка. Казахме си, че животът не е само пари, той е в удоволствието да го живееш“, споделя Боби.
След една почивка на Пукет през 2010-а вземат решение да се преместят там. Разпродават бизнесите, които са им трудни за управление от дистанция, и оставят складовете, които отдават под наем. Дъщеря им Валерия е на 4 години и половина.
„Всички ме питат защо точно Пукет сме избрали - казва Борислава. - Тук има едно усещане за свобода, което витае във въздуха, в пространството, в енергията... Трудно е за обяснение, особено на хора, които не са идвали тук да го усетят. Но тук просто се диша свободно. Има една лекота в общуването с хората, в бизнеса, във всичко. Нещата стават, не казвам лесно, но свободно.
Всички хора, приятели, които в годините ме наблюдават и са до мен, казват, че откакто съм на Пукет, съм станала далеч по-спокойна, по-уравновесена, изключително толерантна. Тук разбрах колко силно може да ти повлияе средата - и в бизнеса, и в отношенията с хората. Чуждите култури, порядки, енергиите, които се въртят около нас, дават много голям отпечатък върху нас самите.“
На Пукет семейството отива първо с идеята, че пасивният доход от наема на промишлени складове в България е предостатъчен, за да живеят добре. „Точно след 6 месеца ни налегна такава скука! Дъщеря ни отиде да учи в международно училище, а тук между другото има страхотни училища. А ние какво? За хора, бизнес ориентирани, една пълно безделие е абсолютна съсипия“, споделя дамата.
С Валери купуват един кораб за 100 човека, дълъг 30 м, на 3 етажа, с 3 палуби, и правят party boat - увеселителен кораб за сватби, партита и всякакви други ивенти. „Валери е музикант, завършил е консерваторията, носи културата в себе си, афинитета към музиката и каза: „Ти си общителна, аз ще се занимавам с ентъртеймънт, хайде, купуваме тоя кораб“. С Mеlody boat обикалят заедно с клиенти многото красиви острови около Пукет, с великолепните им чисти плажове.
След около 6 години се отказват, защото този бизнес се оказва много тежък, заради поддръжката са зависими от тайландци. Продават кораба и за по-малко от година правят охранителна фирма.
Оказва се, че на Пукет няма нужда от СОТ, защото престъпността е много занижена. „Тайландците са будисти, много силно вярват в кармата и много внимават какво правят, за да не навредят на другия. Вярват безрезервно, че ако направиш на някого нещо лошо, ако навлезеш в пространството му, макар и несъзнателно, и навредиш, много скоро нещо се връща при теб с още по-страшна сила. Същото важи и за доброто - колкото повече добро правиш, колкото повече се раздаваш на хората, толкова повече Съдбата, или Късметът се изсипват за добро към теб. Тук осъзнах колко е важно безусловното даване, не говоря изобщо за пари“, коментира Борислава.
Днес Валери има фирма за коли под наем, а Борислава - агенция за недвижими имоти, с 3 офиса на Пукет и 12 агенти от различни националности, покриващи почти всички езици на острова, на който живеят хора от 60 националности. Занимават се изцяло с продажби на скъпи луксозни обекти, в които все повече инвестират местни предприемачи.
На Пукет, като туристическа дестинация и място за постоянно живеене, бизнесът с недвижими имоти е много динамичен и бързо развиващ се. „Работата ми е изтощаваща, но и много удовлетворяваща. Спечелих доверието на големите инвеститори и търсят мен за продажбите на имотите, които строят, защото съм вече утвърдено име“, казва Борислава. За работата си тя няколко пъти е награждавана от The Luxury Network - наградите на международния клуб за производители на луксозни стоки, в раздела за луксозни недвижими имоти.
Комуникативната и оправна българка бързо влиза в кръга на най-големите предприемачи на Пукет. Тя членува в престижен клуб - затворено общество от типа на „Лайънс клуб“, където се влиза само с препоръка на някой от членовете. На срещите 2 пъти месечно обменят всякакви информации - как върви пазарът и строителството, какви са нивата на туризма в момента, какво предвижда местното законодателство.
Дъщеря им Валерия, която вече е на 17 години, е студентка по международен бизнес в скъпоплатен университет в Сингапур. Борислава признава, че е много голям лукс да поддържаш студентка в Сингапур. Надява се, че Валерия, която има афинитет към корпоративния бизнес, ще се включи в бизнеса на родителите си.
Борислава не крие, че има изключително висок стандарт на живот. „Вечно ще съм благодарна на втория си баща за старта, но този висок стандарт сама съм си го извоювала“, коментира дамата. Притежава много имоти - движими и недвижими, на Пукет и в България. „Не това е основното, а да можеш да се наслаждаваш на нещата, които харесваш“, казва дамата.
Тя и семейството ѝ обичат пътуванията, хубавата храна в елитни ресторанти със звезди „Мишлен“ и хотели, емблематични за местата, на които отсядат. „Стойностни за мен са не толкова имотите, а хубавото, което вземаш от живота“, споделя българката. Споделя, че има нужда единствено от повече време да се наслаждава на живота. По 2-3 месеца прекарва в Родината, продължава да строи там промишлени складове, но признава, че за нея и семейството ѝ Пукет категорично си остава техния постоянен дом, поне засега.
