Древните маи са процъфтявали в продължение на около 3,000 години и са създали монументално наследство, което все още вдъхновява попкултурата – от анимационни сериали до видеоигри. Техните стъпаловидни каменни пирамиди и издълбани с глифи храмови стени се намират в Гватемала, Белиз и Мексико, където се намират известните обекти Тулум, Чичен Ица и пирамидите Уксмал, съобщи National Geographic.
Но по-малко известните и по-малко посещавани селища на маите и местата за поклонение в Чиапас – най-южния щат на Мексико – също си заслужава да бъдат открити заради комбинацията от археология и природа.
Най-известният и най-големият от тях, Паленке, е във фокуса на първия епизод от сезон 2 на „Изгубените градове, разкрити с Алберт Лин“, чиято премиера е на 23 ноември по National Geographic Channel и Disney+. В него ученият и изследовател на National Geographic Алберт Лин използва високотехнологични методи, за да проникне в легендарния обект.
Прочети още
„Паленке е мястото, откъдето започва археологията на маите, от първия поглед към глифите и пирамидите в джунглата“, казва Лин, имайки предвид преоткриването на обекта от испанските изследователи през XVIII век.
Древен храм и търговски път
Обществото на маите процъфтява в Паленке между V и IX в. от н.е., благодарение на местоположението на обекта на търговски път между Централно Мексико и полуостров Юкатан. Търговците са доставяли кремъци и обсидиан от Гватемала, а „занаятчиите са били в състояние да моделират мазилка по много напреднал стилистичен начин“, казва археологът Карлос Мигел Варела Шерер, ръководител на терена на обекта.
Днес повечето посетители достигат до съвременния град Паленке със самолет от Мексико сити (1 час и 40 минути) или Канкун, след което поемат 15-минутен път с кола през засенчените от дървета цейба подножия до обекта, признат за световно наследство от ЮНЕСКО. Стотици сгради на маите, много от тях все още неразкопани, се простират на 3,700 акра тропическа джунгла.
Централната част на обекта, която е функционирала като жилищен, правителствен и религиозен център, се доминира от впечатляващия Храм на надписите – 75-метрова стъпаловидна варовикова пирамида. Този каменен паметник на най-известния древен владетел в региона, Пакал Велики (615 – 683 г. сл. Хр.), е разкопан между 1949 и 1954 г. Неговата нефритена предсмъртна маска сега е изложена в Националния антропологичен музей на Мексико сити, но в музея на обекта Паленке се съхранява нейно копие и погребалната камера.
Гробницата под пирамидата, затворена за посетители, за да не бъде повредена, има каменни стени, издълбани със стилизирани релефи на Пакал, семейството му и подземния свят, както и огромен саркофаг, изработен от едно-единствено парче камък.
„Вътрешността прилича на кристална пещера,
защото варовикът е пропуснал калцит в малки сталактити“, казва Лин, който влиза в гробницата и използва лидар (светлинно откриване и измерване), за да я изследва в предаването. „По всички стени се виждат надписи, историята на произхода на Паленке.“
В древния град се намират и повече от 1,500 други постройки на маите, включително Кръстната група – тройка храмове, построени на различни височини, които най-вероятно са предназначени да представят небето, Земята и подземния свят. В основата му El Templo de la Calavera (Храмът на черепа) е издълбан релеф на човешки череп. В руините на централния дворец, за който се смята, че е на Пакал, има четириетажна каменна кула, както и вътрешен водопровод и парна баня.
„В региона има много камък, което е позволило да се направят уникални архитектурни работи“, казва Варела.
Пътека на маите през Чиапас
Отвъд Паленке можете да проследите търговския път на маите през Чиапас. На осемдесет мили на юг градът-държава Тонина е бил обитаван от I до XVI в. от н.е. от предците на враговете на Паленке. През XIV в. от н.е. те издигат най-високата запазена пирамида в Америка – „Акропола“, висок 1,049 фута.
Това е котвата на мястото, където храмовете-пирамиди са разположени на глинени тераси високо над централен площад, където маите са играли пелота – вид хандбал. Последните археологически проучвания сочат, че жителите на Тонина са комбинирали пепелта на починалите си владетели с каучук, за да правят топки за пелота.
На три часа път в западна посока руините на Якщилан са разположени на брега на река Усумасинта (естествената граница между Мексико и Гватемала). Сред сложно издълбаните стели и храмове, в които кланът „Ягуар“ процъфтява от 500 до 700 г., вероятно ще срещнете повече маймуни гаулайтери, отколкото туристи.
На пет часа път на изток от Якщилан, в Бонампак се намират рушащи се структури като Храма на стенописите, където стените са украсени с цветни фрески от живота на маите. Сцени, изобразяващи ритуално кръвопускане, както и паради на музиканти, подсказват за една сложна култура, която ни очарова и до днес.
