ИНТЕРВЮ: Райна: Очарована съм от Америка

-          Как се чувства Райна за първи път на американска земя?

-          Аз бях много предубедена и дълги години не откликвах на покани, защото някак си не я обичах тази държава. Първото място, на което стъпих в САЩ, беше Сиатъл и първото нещо, което си помислих, бе: Как е възможно да съм имала толкова погрешна представа за нещата. Засега успях да видя само Сиатъл и Лас Вегас. От малкото, което съм видяла, съм очарована и вече съжалявам, че по-рано не съм откликвала на подобен род покани.

-          Какви бяха предубежденията ви за Америка?

-          Не мога да го опиша точно. Някакво особено усещане, насадено от предавания по телевизията, от материали, които съм чела. А може би и не съм се чувствала достатъчно подготвена към онзи момент за посещение в САЩ. Оказва се, че много съм загубила, като съм чакала толкова дълго време. Сега се радвам като малко дете тук, в Лас Вегас, на всичко това, което виждам.

-          Вашите почитатели тук също печелят от решението ви най-сетне да посетите САЩ, защото по време на гастрола ви ще имат възможност да ви видят и чуят съвсем отблизо. Какво сте им приготвили като изненада по време на концертите?

-          Първо искам да започна с това, че за съжаление предварителната ми идея да имам участие и в Торонто, в Канада, пропадна. Причината е съвсем обикновена - документите ми от канадското посолство в Букурещ се забавиха и ако трябваше да ги чакам, трябваше да тръгна на 7-и за Америка и така да изпусна първите два концерта. Аз поканата за Канада си я пазя, така че, живи и здрави - след време, кой знае, може да осъществим концерта и там. Но пък в САЩ турнето ми ще бъде доста мащабно - поне 12 концерта на най-хубавите места. Започнах със Сиатъл, ще завърша с Чикаго. В Сиатъл програмата ми продължи около 3 часа и половина. Разбира се, представих моя репертоар, но тъй като беше националният празник на България, имаше много силно желание за народна музика и хората адски много се забавляваха. Даже в залата присъстваха и местни - американци. Сред тях и тъмнокожи, които играха хоро.

-          Не е тайна, че имате особени пристрастия към македонския фолклор, но също така и към r'n'b. В началото на годината вече издадохте албум с македонски песни "Македонско девойче"...

-          Да, той беше награден за албум на годината..

-          Което е рядко срещано в момента в България - албум само с фолклорни изпълнения, без поп-фолк, да получава награда...

-          Рядко, а при това и поп-фолк певица да вземе награда за такъв албум, защото народните певици си пазят територията и бълват албуми. Но аз съм от този край и македонската музика си ми идва отвътре и не представлява някакво усилие за мен да я пея. Аз не пея нещо, което не ми харесва. Докато в поп-фолка трябва да се съобразяваш малко или много с комерсиалните течения, а невинаги това, което е актуално във фолка, е добро.

-          Мислили ли сте някога да запишете наред с фолклорния и един албум с нещо по-модерно, което да е крачка встрани от поп-фолка?

-          Ако се прави нещо такова, то трябва да е изцяло различно. Но е много трудно да излезеш от амплоато на поп-фолк певица. Пазарът в България в момента налага точно поп-фолк звученето. Всеки опит да си различен и да си встрани някак си се оказва много дръзко решение, което няма този ефект, който би ми се искало да има.

-          Каква музика има във фонотеката на Райна? Какво слуша тя в свободното си време?

-          Много различна музика от тази, която изпълнявам. Много харесвам кубинска салса, бачата, френска и руска музика. Харесвам и гръцката музика. Мога да кажа какво не харесвам - хаус и ретро диско, защото ми е   прекалено монотонно и не ми носи емоция, не ми въздейства, а по-скоро ме дразни.

-          Не можем да отминем и темата за личния живот на Райна. Не е ясно доколко читателите се интересуват, но булевардната преса поне със сигурност се вълнува. Сама ли сте, влюбена ли сте?

-          Те пишат непрекъснато, последните клюки са, че съм на другия бряг, а в същото време имам мъж в сърцето си. Пишат се постоянно противоречиви неща. В един вестник само в рамките на една седмица могат да излязат толкова противоречащи си заглавия, че това не е нищо ново. Аз съм от хората, които и на сцената, и в живота са едни и същи. Нямам сценични образи. Може би това спира до известна степен медиите да прекаляват със статии по мой адрес. Общо взето, като че ли малко съм пощадена в това отношение, защото не съм давала храна и поводи, след които да напишат нещо много дръзко. Хората си ме познават. Аз съм свикнала да пишат - не ме притеснява. Вече единадесет години съм на сцена и това не е нещо, което може да ме притесни и впечатли.

-          Какво става с другото ви голямо увлечение - танците?

-          Има развитие - да, сега съм увлечена по салсата и започнах да ходя на уроци по салса и бачата. Случва се да ходя и на латино танци, на зумба - сега доста актуална в България. По-скоро не точно зумбата ми харесва толкова, колкото песничките, върху които танцуваме. Взимам и частни уроци и съм доста по-напред от онова, което преди две-три години зрителите гледаха във "ВИП денс". Тогава по-скоро беше някакво начало на моите амбиции да се развия в това отношение. Сега вече съм понатрупала повече опит и доста по-убедително изглеждам в танците.

-          Запазихте ли добрите си отношения с Фахрадин Фахрадинов, с когото бяхте тандем във "ВИП денс"?

-          Истината е, че не съм го виждала оттогава. Няколко пъти се обажда да ми честити празници. Пътищата ни са твърде различни просто.

-          Едно пожелание към читателите на BG VOICE...

-          Пожелавам ви здраве. Тези от вас, които имат възможност и желание, да заповядат на концертите ми, за да се веселим и да дадем воля на емоциите си. Ще бъде весело.