Дубровнишката република съществувала между 1358 – 1808 година в района на Далмация, Хърватска. Въпреки че тя е била добре защитена, властите решили да построят още една защитна линия на полуостров Пелешац и в неговата най-тясна точка, където полуостровът се среща с континенталната част, издигат дълга каменна стена, която се простирала между градовете Стон и Мали Стон. Стените били добре поддържани, защото са отбранявали най-голямото богатство на републиката – солниците.
Крепостната стена в най-широкото си място достига широчина от 11 м, като за защитата на полуострова са изградени 5 крепости, свързани със стена, подсилена с 31 квадратни и 10 кръгли крепостни кули. Укреплението започва от Мали Стон в северната част на полуострова, следвайки естествения релеф на местността, откъдето достига най-високата си точка, след което се спуска към южния бряг на Велики Стон или само Стон.
Стените са били дълги 7 километра. В града се влизало през две главни порти, едната от които – Полевата порта (Poljska vrata) е от 1506 година. Защитните укрепления са завършени напълно през 15. век.
Укреплението е издигнато през втората половина на ХIV век. Строителството му започва през 1358 г. от Дубровнишката република с цел да защити полуостров Пелешац и Стон от нападения. Републиката закупува провлака от крал Стефан Душан през 1333 г. за 8,000 перпери и 500 перпери годишен налог, известен още като Стонски доход. Специалното предназначение на крепостната стена е да
брани солника на хълма,
който (заедно с рибното стопанство за стриди) носи на републиката годишен доход от 15,900 дуката през 1575 г.
Между стените три основни улици пресичат града от север на юг, а други три го пресичат от изток на запад. Между тях има 15 еднакви сектора с по десет къщи във всеки. Къщите на местните жители са по краищата, а сред тях Републиканското канцлерство и Дворецът на архиепископа са най-красиви.
Градският план на Стон пък е следвал този на Дубровник, но е реализиран доста по-добре. Със своята водопроводна и канализационна система от 1581 година, Стон е бил уникален за Европа град.
След падането на Дубровнишката република, стените са били разрушавани от австро-унгарските власти и камъните им са използвани за материал за училища и обществени сгради, както и за триумфалната арка за посрещането на австро-унгарския император през 1884 година.
Стената около Мали Стон пък е била разрушена, защото е било обявено, че застрашава живота на хората. Разрушаването й спира едва след Втората световна война.
Днес стената на Стон е дълга 5.5 километра, а от кулите са останали само 20, но продължава работата по ремонтно-възстановителните й работи с цел тя да бъде възстановена изцяло в онзи вид, в който е построена първоначално през 14 век.
Крепостната стена на Стон е
най-грандиозното подобно средновековно съоръжение
в Европа, поради което често е сравнявана с Великата китайска стена.
През Ранното средновековие непосредствено на север от тези земи се е простирала Пагания, а те са спадали към областта Захумлие, прераснала в самостоятелното владение Хум.
По силата на решение на Карловацкия конгрес откъм Босна и Херцеговина е отстъпено на Османската империя малко парче земя непосредствено на север от Стон на Адриатика – района на гр. Неум, по искане на Дубровнишката република и с цел да отдели по суша нейните владения от тези на Венецианската република в Далмация.
Прочети още
Въпреки че нашествениците не успели да унищожат системата, стените на Стон са понесли тежки поражения от земетресението през 1996 г. За късмет това природно бедствие става причина за стартирането на голям проект за реставрация на стените.
Днес посетителите идват, за да се изкачват по тях и да се насладят на спираща дъха гледка към Адриатическо море.
