Тибет, известен още като „Покривът на света“, пленява посетителите със спиращи дъха културни и географски чудеса. Кацнал на върха на Хималаите, този автономен регион на Китай пленява с драматични пейзажи.
„Покривът на света“ е в една от най-високите планински вериги на планетата - Хималаите. Там се намират и няколко от най-високите 8-хилядници (върхове с височина над 8000 м): Джомолунгма (Еверест) - 8848 м; Даулагири - 8172 м; Анапурна - 8078 м; Манаслу - 8125 м; Чо Ою - 8153 м; Макалу - 8481 м; Лхотце - 8501 м. Средната надморска височина в Тибет е 4 000 м.
Освен зашеметяващата природа, тази „Земя на снеговете“ (това означава на тибетски името Тибет) изумява с будистките си традиции и уникален начин на живот. Тибетският език е към групата на тибето-бирманските езици. От момента на влизането на Тибет в състава на Китай официален език е китайският. Обучението в началните класове се извършва на тибетски и в горните класове преминава на китайски.
Четири са основните правила за възпитание на децата, залегнали в културата и традициите на народа на Тибет. Над тях си заслужава да помислим, когато възпитаваме нашите наследници, е съветът на психолози и педагози. Безспорно влияние оказва фактът, че тибетците изповядват будистката религия и живеят в суровите условия на „Покрива на света“. Тежкият живот ги е направил по-мъдри и устойчиви и ги е накарал да възпитават децата си така, че да израснат като силни, самостоятелни и устойчиви хора.
Прочети още
Най-важното правило в тибетското възпитание е никакви унижения и телесни наказания! Единствената причина, поради която някои удрят децата е, че те не могат да отвърнат на удара, категорични са тибетци.
Детето до 5 години е „цар“
Нищо не може да му се забранява, само се отвлича вниманието му. Ако то прави нещо опасно, се показва уплашено лице и се издава уплашен вик. Детето разбира този език перфектно. По това време се възпитават активност, любопитство, интерес към живота.
Детето все още не е в състояние да изгради дълга логическа верига. Например, като счупи скъпа ваза, то не разбира, че за купуването й трябва много да се работи, за да се спечелят пари. Наказанието ще възприеме като потискане от позиция на силата. Така се научава погрешно не да държи внимателно вазата, а да се подчинява на този, който е по-силен. Необходимо ли е това, питат тибетците.
От 5 до 10 години - „роб“
В това време трябва да му се поставят задачи и да се иска изпълнението им. Може да се наказва за неизпълнение, но не и физически. По това време активно се развива интелектът. Детето трябва да се научи да предсказва реакциите на хората от неговите действия, да предизвиква положително отношение към себе си и да избягва негативни прояви. В това време тибетците не се притесняват да “зареждат” с много знания детето си.
От 10 до 15 години - равен
Не на равни начала, а именно „като с равен”, тъй като възрастните имат повече опит и знания. Съветват се с него по всички важни въпроси, насърчават неговата независимост. Своята воля налагат „с копринена ръкавица” в процес на обсъждане, съвети, консултации. Ако не им харесва нещо, акцентират вниманието му върху негативните последици, като избягват директни забрани. В това време то формира самостоятелност и независимост на мисълта.
След 15 години - уважение
Да се възпитава детето след 15-годишна възраст е твърде късно, това е времето, в което родителите могат просто да се възползват от плодовете на своя труд.
Защо тибетците спазват тези правила?
Ако се потиска детето под 5-годишна възраст, се потиска неговата жизненост, жажда за живот, интелигентност. Научава се да се подчинява сляпо и на груба сила. Това го прави лесна плячка за всички видове злодеи.
Ако продължите да го глезите след 5-ата му година, детето ще израсне инфантилно, неспособно да работи и като цяло да полага духовни усилия.
Ако продължите да опекунствате детето като малко след 10-ата му година, то ще расте несигурно, ще зависи от няколко по-независими приятели, които не винаги могат да оказват положително влияние.
Ако не уважавате детето след 15-ата му година, то няма да ви прости и ще ви изостави при първа възможност.
