сн. Елизабет Липман
Тя е човекът зад успеха на една от бързо растящите литературни империи в интернет. Въпреки това е в общи линии неизвестна. Тя е закрилник на старомодните идеи, макар да е на едва 28 години. Тя е страстен защитник на книгите, въпреки да е категорична, че никога няма да напише своя. Точно в 09:30 ч. в една хладна съботна сутрин Мария Попова се измъква от своя апартамент в Бруклин, притичва по стълбите и слиза в малък фитнес в мазето. Може да звучи изненадващо, но тази българка е основател на все по-популярния „универсален магазин" за идеи, известен като „Брейн пикингс" (BrainPickings.com). Това е обширен ресурс от любопитни факти, забравени снимки, откъси от стари любовни писма и смесица от бележки. Блогът й има 500 хил. посетители месечно, а за имейл бюлетина й са абонирани 150 хил. души. Броят на последователите й в „Туитър" минава 260 хил.
Проектът й, който нарича „задвижван от човек двигател за откриване на интересното", привлича еклектична група от фенове, сред които писателя Уилям Гибсън, певеца Джон Гробан, комика Дрю Кери, невролога Дейвид Ийгълман, актрисата Мия Фароу и създателите на „Туитър" Биз Стоун и Еван Уилямс. Тя се радва на това, което прави, казва Ан-Мари Слотър, професор от Принстън и бивш служител в Държавния департамент. „Човек може да почувства огромното удоволствие, което тя изпитва, намирайки тези неща и споделяйки ги с околните. Като да се разхождаш из музей на съвременното изкуство е, само че получаваш персонализирана обиколка с гид", добавя тя.
За разлика от повечето блогъри,
г-ца Попова желае да остане анонимна
и нейните последователи не знаят почти нищо за нея. Във времето, когато хората споделят в „Туитър" даже как си пият сутрешното кафе, тя рядко използва думата „аз". Нейната лична история почти отсъства. В сайта й дори няма нейна снимка. „Не чувствам необходимост да бъда в очите на обществото по този начин", подчертава тя, след като прие с неохота да даде интервю за „Ню Йорк таймс". „Има известна сигурност в това да караш хората да те възприемат като организация, а не като човек", казва Попова.
Човек на навика, тя започва всеки ден с тренировка. Тази сутрин редува 20 набирания с 50 лицеви опори. После на крос-тренанжора подчертава почти непозната книга от 1976 - „The Creativity Question", и проверява RSS фийда си на своя айпад. Точно 70 минути по-късно се връща в своя скромен апартамент, за да напише кратко есе за Фройд и мечтите, да публикува материал в блога си, който се обновява три пъти дневно, и да подготви туитовете си за деня, 50 на брой. „Опитвам се да стоя мирно, докато работя. Но умът ми се разпилява навсякъде", казва тя с лек славянски акцент, напомнящ за момичетата на Бонд от 70-те. „А когато тялото ми се движи, се чувствам сякаш отвява всичките ми странични мисли и успявам да се концентрирам."
Наскоро българката се натъкнала на книга от 1942 г., в която се говори за хората с подобни навици: „Марк Твен ходел, докато диктувал. Бетовен пък се разхождал край реката. Може би има психобиологичен елемент." Г-ца Попова смята, че за дисциплината й имат значение детските й години, прекарани зад Желязната завеса. Родителите й се запознали съвсем млади, когато били на студентски обмен в Русия. Тя се родила малко по-късно. Баща й бил инженер, който по-късно започнал да продава продукти на „Епъл". Майка й учила библиотекознание.
„Не поддържаме много връзка, но наскоро се чухме по скайп и цялото това нещо с библиотекознанието просто изскочи. Осъзнах, че много от нещата, които правя, са организационни. Нещо като десетичната класификационна система „Дюи" за мрежата. Майка ми се развълнува. Беше много смешно и трогателно."
Баба й по майчина линия била библиофил
а самата тя просто отваряла томовете енциклопедии, за да задоволи страстта си да открива старите познания. „Интернет предразполага към това, всичко да се представя пред очите ни", казва българката. „А разгръщането на енциклопедията е интересен модел да научаваш за света случайно и в същото време с известен ред."
След като завършила средното си образование в американско училище в България, кандидатствала в университета на Пенсилвания, където обаче бързо се отегчила от „индустриалния модел" на образование. Докато била студентка, работела почасово в рекламна фирма. Един ден колега й изпратил имейл с извадки от работата на конкурентите - като извор на вдъхновение за екипа. Но според Мария това бил погрешният начин. Обадила се на шефа си и му казала, че ще започне да изпраща собствени имейли всекидневно. Щели да съдържат всякакви неща - от нови изследвания на биомимикрията до хайку на японски поети. Без да му мисли много, го кръстила „Брейн Пикингс". „Караше ме да се чувствам по точно обратния начин на училището. Нещо като машина за любопитство и открития."
Не след дълго приятелите й започнали да си препращат нейните имейли, а тя решила да направи прост уебсайт, за да ги събере на едно място. Продължила да го поддържа, докато едновременно с това работела в рекламата, пишела статии за списания, а дори се върнала и в България, за да изчака визата си. Сега сайтът й осигурява по-голямата част от нейния доход.
Тя се въздържа да слага там реклами, но потребителите му могат да правят дарения за него, а освен това българката печели и процент от продадените в „Амазон" книги, които са привлекли вниманието на нови читатели след нейна препоръка. Парите са „достатъчно, за да живея прилично и да
мога да правя това, което правя"
казва г-ца Попова. А какво всъщност прави? Тя разглежда работата си като „помощ за хората да започнат да се интересуват от неща, от които не са знаели, че се интересуват преди това".
Паола Антолели, главен куратор в Музея за модерно изкуство и приятелка на г-ца Попова, казва,че добрият куратор е онзи, чийто вкус по някакъв начин се превръща във вкуса на милиони. „Това, което Мария има, е ДНК-то на милиони хора", казва Антонели. Работата на г-ца Попова има толкова почитатели и заради начина, по който тя представя информацията - текстовете й имат много графики, снимки, ексцентрични илюстрации. По някакъв начин това отразява нейния стил - тя носи прости черни дрехи и игриви жълти аксесоари. Апартаментът й е пълен с жълти неща - от боксови ръкавици до гигантско парче лего.
Попова се е сблъсквала и с критики. Казвали са й, че е твърде елитарна или че се държи снизходително. Самата тя обаче казва, че не се интересува особено да развива своята марка. „През цялото време ме питат как ще расте проектът, какво следва. Но аз правя това, което искам да правя, и не мисля, че ще променя това."
Макар да се противопоставя на съвременната тенденция да се обръща гръб на книгите, тя самата не смята да пише книги. Напротив, разчита на интернет. „Толкова много от съдържанието в мрежата принизява хората. Какво яде на обяд Парис Хилтън..." А пък голяма част от истински ценното остава скрито.
„Брейн Пикингс" е нейният опит да създаде библиотеката на XXI век, както самата тя се изразява. „Искам да изградя нова рамка за информацията, която има значение", обяснява българката. Една от целите й е да пресъздаде прозорците, през които е гледала към света като дете - научната библиотека на майка й и енциклопедиите на баба й.
Има ли силите да го направи? „Мотивирана съм", признава Мария. „Все едно се уча."
