Ключовете от дома, портфейл или портмоне, мобилен телефон и ... о, да!, предпазна маска. Неохотно за мнозина, но също толкова неумолимо пред лицето на невидим смъртоносен враг, малките правоъгълници от ефирна, но въпреки това животоспасяваща тъкан, само за месеци успяха да влязат трайно в списъка на нещата, без които не се излиза от вкъщи, за милиарди хора по целия свят. Никога досега откакто човеците са изобретили обувките и бельото, елемент от облеклото не се е разпространявал толкова масово и бързо от Мелбърн до Мексико и от Пекин до Бордо, преодолявайки граници, култури, поколения и полове с почти същата зашеметяваща скорост като коронавируса, убил повече от 600 000 и заразил повече от 15 милиона души. "Вероятно никога не е имало толкова бърза и драматична промяна в поведението на хората по света. Човечеството трябва бъде похвалено за това", казва Джереми Хауард , съосновател на "Маски за всички" (#Masks4All), лобистка група, застъпваща се за носенето на предпазни маски. Рядко обаче, а може би никога, нещо носено от човешките същества не е предизвиквало такива яростни спорове и политически разногласия, най-забележими в САЩ. Нима някой някога на американски плаж е вадил оръжие срещу човек само защото е с бикини, както този месец мъж без маска насочи пистолет срещу купувач с маска в супермаркат на Уолмарт във Флорида? Подобно на други човешки навици, маската е станала огледало за човечеството. Това, че толкова много хора с различна степен на усърдие са се адаптирали към дискомфорта да скриват под маска дишането и изражението на лицето си, е мощен аргумент за убеждението, че хората фундаментално са грижовни, способни на саможертва за общото благо. На Марша Дита, специалист по социални медии на свободна практика от Джакарта, принадлежи следното виждане, изразено кратко и споделяно все по-масово: "Сега не е време да бъдем егоисти". И все пак също толкова очевидно от изблиците на ожесточена съпротива срещу маските, особено в демокрациите, е следното: много хора не желаят да им бъде нареждано какво да правят и не вярват на научните доказателства, че маските ограничават заразяването. Протести, че маските задушават свободата, се чуха на демонстрации в САЩ, Канада или в Лондон, където оратор на митинг срещу въвеждането на задължително носене на маски в магазините във Великобритания заяви: "Хора умират всяка година. Това не е нещо ново". Скептицизъм, споделян и от Мохамед ал Бурджи, 42-годишен държавен служител в Ливан. Докато отиваше на работа без маска, нарушавайки слабо контролираните правила маските да бъдат носени навсякъде извън дома, той заяви: "Няма такова нещо като коронавирус, братко! Просто заблуждават хората". Страната е регистрирала повече от 3100 заразени и 43 починали от вируса, а високопоставени служители отправиха публични призиви към хората да спазват правилата за носене на маски и социална дистанция. Същите човешки рефлекси, които карат хората да оценяват модния избор на другите в дрехите или прическата при първо запознанство, сега инстинктивно се прилагат и за маските. В столицата на Мексико Естима Мендоса каза, че не може да не се отвращава от хората без маски. "Чувствам се беззащитна. От една страна ги осъждам, от друга се питам: "Защо го правя?"Като човешки същества ние винаги съдим другите", призна тя. Като чернокожа жена мюсюлманка във Франция Мария Дабо познава много добре това чувство. За нея налагането на носенето на маски има неочакван, но добре дошъл страничен ефект. Тя вече не се чувства толкова набиваща се в очи в страната, в която със закон е забранено на мюсюлманките да се забулват. С въвеждането на задължението за носене на маски на затворени обществени места отдавнашната обсесия на френската крайна десница относно ислямското забулване беше заглушена. " Чувствам се сякаш сме малко по-добре разбрани", каза Дабо и добави: "Всички са задължени да правят същото като нас, което ме кара да вярвам, че Бог дава урок на хората, че покриването на лицето не е свързано с религията или с нещо друго. Става дума да не се държим глупаво и да се предпазваме". Глобалният дебат се размътва и подклажда и от смесените послания на правителствените лидери, които бяха колебливи относно полезността на маските и съветваха да не се носят от гражданите, когато запасите бяха толкова оскъдни, че здравните работници се грижеха за болните и умиращите без адекватна защита. Главен сред лидерите, които направиха обратен завой, е американският президент Доналд Тръмп, който за първи път си сложи маска публично едва след като Ковид-19 отне живота на най-малко 134 000 американци, а миналата седмица написа в Туитър, че носенето на маски е патриотичен акт. Месеци на съпротива предшестваха това послание в Туитър - съпротива, която предизвиква недоумение в автократичен Китай. "Хората в другите страни искат свобода. Всъщност обаче я губят, защото преживяват стремителен ръст на случаите на зараза", каза Лю Янхуа, застрахователен служител. Дори в рамките на едно домакинство маските разделят. Лю Джунг-юл, детска сестра от Сеул, Южна Корея, сподели, че се налага да се кара на съпруга си, за да го убеди да носи маска, като му казва: "Сега трябва да носим маски заради останалите хора, а не само заради нас самите". В Австралия въвеждането миналата седмица на задължителното носене на маски в Мелбърн дойде с апел от регионалния премиер Даниъл Андрюс маските да станат част от ежедневието. "Повечето от нас не биха напуснали дома без ключовете си или без мобилните си телефони. Няма да можете да излизате от дома и без маска", каза той. Личностите, определящи трендовете, също дават тон. Изследователката на историята на модата Кимбърли Крисман-Кембъл, автор на книгата "Worn on this day: The Clothes That Made History" (Какво се носеше на този ден: Дрехите, които направиха история) отбелязва, че "модата се разпространява чрез подражание" и може да обиколи света за минути чрез социалните медии. Тя смята, че "ако повече известни личности, като артисти, модели, инфлуенсъри от социалните медии или политици, бъдат видени да носят маски по телевизията или в социалните мрежи, това би имало огромен ефект". "Решението да се носи, или да НЕ се носи маска, създава също така у хората илюзията за контрол в момент, когато всичко изглежда извън контрол", твърди тя. Има и практически съображения. Маските са недостъпен лукс за живеещите в крайна бедност и сериозно се отразяват на бюджета на семейства с по-скромни доходи, казва Уасим Аббас, селянин от Пакистан. "Някои хора са бедни. Не им раздадоха маски", допълва той. В жегата носенето на маски може да бъде мъчително. В Лагос, Нигерия, уличният търговец (без маска) Джибола Костело призна, че е трябвало да я свали, за да се разхлади. "Затова я махнах", обясни той. Във Франция продавачът на плодове и зеленчуци Монтасар Йоанис забелязал, че купувачите отбягват сергията му, ако не носи маска. Затова той компенсира, като гръмко вика през хирургическата си маска: "Ало, господине, не се колебайте да опитате черешите!" "Малко е досадно, но нямаме избор. Хората са предпазливи, когато не носиш маска. Клиентите не идват", каза той. Докато пазаруваше с децата си (тя с маска, те без маски) французойката Селин Брюне-Море, музейна служителка, каза, че й липсва времето, когато е могла да вижда лица и "всички емоции, присъщи на хората. Не виждаш дали хората се усмихват и дали са добре". "Това вече не е същият живот и не е нормален живот затова мисля, че никога няма да свикнем, наистина да свикнам с това", каза тя. Но на същата улица, срещу магазина, където Брюне-Море си купуваше пикантно сирене, служителката в магазин за платове Лор Естес сподели, че да излезе навън без някоя от нарастващата й колекция от 30-ина саморъчно направени маски, вече й се струва "почти неестествено". По думите й новията й сутрешен ритуал да избере цвят и десен, пасващи на настроението и дрехите й, се е "превърнал в удоволствие". "Имаме много силен потенциал за приспособяване. Свикваме с всичко"
