Иво Сиромахов

дна от най-ярките звезди на Народния театър от 20-те и 30-те години на ХХ век е Георги Стаматов. Роден е през 1893 в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет, но голямата му любов е сцената. През 1914 се явява на изпит за актьор в Народния театър и е приет в трупата. Там изиграва десетки запомнящи се роли – Крал Лир, Отело, Вилхелм Тел, Тартюф. Започва и да режисира и за известни периоди от време е директор на Русенския, Пловдивския и Пазарджишкия театър. 

       През 1948 става един от основателите на Държавното Висше Театрално училище (сега НАТФИЗ). Там води актьорски класове и подготвя за сцената десетки талантливи артисти.

Стаматов е

 добросърдечен и състрадателен човек

Грижи се за студентите си като за свои деца. На по-бедните плаща наема на квартирата и им дава пари за храна. На някои дори купува дрехи и обувки.

В началото на 50-те години комунистическата власт подгонва този светъл човек. Завидели му за таланта и за обичта на публиката и

 решили да го унищожат 

Спретват му набързо един другарски съд, в който негови колеги и студенти свидетелстват против Стаматов и го обвиняват в „неправилни идеологически позиции“. 

Острие в обвиненията срещу професора е някой си Христо Лъжев (красноречива фамилия!) – несполучил актьор, бивш студент на Стаматов. В другарския съд Лъжев произнася пламенна реч срещу професора си, в която го обвинява, че учел студентите си на

 „буржоазни театрални теории“

 и че пушел западни цигари Camel, Kent, което било „неопровержимо доказателство за връзката на Стаматов с английското разузнаване“.

На края на речта си Лъжев признава, че когато бил студент първокурсник, професорът му подарил едни туристически обувки. И в този момент Христо Лъжев хвърля на масата на съда калните си туристически обувки с думите „Не ви ги ща, професоре! Вземете си ги обратно!“

Резултатът от този позорен процес е, че на Стаматов е отнето званието „народен артист“ и е изгонен от театралното училище. Последните години от живота на този достолепен български актьор минават под клеймото на унижението. 

Няколко години по-късно Стаматов е 

реабилитиран, 

званието му „народен артист“ е възстановено и го връщат като преподавател в театралното училище.

Тогава същият тоя Лъжев написва писмо, в което се разкайва жестоко за думите си, самообругава се и иска прошка от професора си. Какъв драматичен обрат!

       Така, типично по български, големият талант става жертва на доносите на един партиен бездарник. Познат сюжет, нали?