Пакистанският град Лахор оглави световната класация за най-замърсен въздух в неделя, 22 ноември, съобщи ДПА, позовавайки се на данни на швейцарската платформа за мониторинг на качеството на въздуха IQAir.
София зае 82-ро място сред наблюдаваните големи градове, като отчетеното замърсяване в българската столица остана в границите на категорията „добро“.
Според публикуваните данни индексът за качество на въздуха (AQI) в Лахор достигна 538, което съответства на категорията „опасно“. След него се наредиха Мумбай с индекс 178, Делхи със 162 и Карачи със 160.
За сравнение, в София индексът беше 38, което показва значително по-ниско замърсяване към момента на измерването.
Класацията на IQAir се актуализира непрекъснато въз основа на данни от станции за мониторинг. Затова позициите на градовете и отчетените стойности могат да се променят съществено дори в рамките на един ден.
Лахор, един от най-големите градове в Пакистан, редовно е засегнат от тежък смог през есента и зимата. Сред основните причини са емисиите от автомобилния транспорт и промишлеността, изгарянето на земеделски отпадъци и метеорологичните условия, които задържат замърсителите близо до земната повърхност.
Високите концентрации на фини прахови частици представляват сериозен риск за здравето, особено за децата, възрастните хора и хората с респираторни и сърдечносъдови заболявания.
Какво показват годишните данни за България
Макар моментните показатели в София да са добри, годишните данни на IQAir очертават различна картина.
В световната класация за 2025 г. България заема 79-о място сред 143 държави по средногодишна концентрация на фини прахови частици PM2.5.
Средната стойност за страната е 12,7 микрограма на кубичен метър, което е около два пъти и половина над препоръчителната годишна граница от 5 микрограма, определена от Световната здравна организация.
Това означава, че въпреки сравнително доброто качество на въздуха в София в неделя, дългосрочното излагане на замърсяване остава проблем за България.
Двата показателя обаче не са пряко съпоставими. Единият отразява моментното състояние на въздуха в отделни градове, докато другият измерва средногодишните концентрации на фини прахови частици в държавите.









