Иво Сиромахов
Един от най-спорните въпроси в родната историография е въпросът за произхода на българите. Тази тема винаги е била разглеждана идеологически в зависимост от това кой е на власт. И винаги пропагандата е надделявала над фактите. В края на ХIХ век най-популярна е била тезата, че българите имат тюркски произход. През епохата на комунизма е било важно да ни изкарат братя по кръв с руснаците, затова се налага доктрината, че сме славянски народ. А през 80-те години кръгът около Людмила Живкова започва да лансира теорията, че българите са наследници на траките.
Един историк се захваща да изследва задълбочено този проблем още в началото на ХХ век.
Името му е Ганчо Ценов
Роден е през 1870 в село Бойница, Видинско. Завършва история в първия випуск на Висшето училище в София, учителства за кратко във Видинската мъжка гимназия, след което постъпва в научния отдел на военното министерство. През 1898 г. министерството го командирова в Хумболтовия университет в Берлин. Там той защитава докторска дисертация на тема „Кой подпали Москва през 1812г.“ и става първият български доктор в този престижен университет.
Ценов е изключително съвестен и трудолюбив учен. Буквално не излиза от университетската библиотека. Освен немски, френски и руски, той владе латински, старогръцки и староеврейски език. Чете в оригинал древните автори и прилежно събира всяка информация, която се отнася до историята на българите.
В Германия Ганчо Ценов се жени за богата съпруга –милионерката Лоти Мюлер, която щедро финансира всичките му научни занимания. Благодарение на нейните пари Ценов получава достъп до архивите на Ватикана. Тази огромна библиотека, съдържаща стотици хиляди ръкописи и книги, отворила врати за учени и специалисти през 1881 по нареждане на папа Лъв ХIII. Но за да влезеш в нея, трябвало да плащаш непосилни такси.
Лоти финансира съпруга си и така Ценов прекарва дълго време
сред архивите на Апостолическия дворец,
за да проучва стотици документи, свързани с България.
В резултат от дългогодишните си изследвания през 1910 Ганчо Ценов публикува своя труд, озаглавен „Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква“. Според теорията на Ценов българите са народ, който винаги е живял по тези земи. Освен това българите са първите християни в Европа, покръстени от апостолите Павел и Андрей и имат самостоятелна църква още от времето на Константин Велики.
С тази своя хипотеза Ганчо Ценов влиза в остър конфликт с Иречековата „История на българите“, според която българите са тюркско племе, което се сляло със славянските племена на Балканите.
Срещу изследването на Ценов веднага скачат всички български професионални историци начело с професор Васил Златарски и
обявяват амбициозния учен за шарлатанин
Дори го нарочват за плагиат, заради което Ценов завежда дело за обида и клевета. Съдът назначава за вещи лица по делото авторитетни чуждестранни историци, които категорично заявяват: „Тезата на д-р Ганчо Ценов за произхода на българите и държавата им е вярна. Тезата на подсъдимите официални историци не е вярна“.
Автор на BGVoice тръгва на турне в САЩ: седем вечери отвъд океана с Иво Сиромахов
Налага се професорите от Софийския университет да се извинят на д-р Ценов. Той великодушно им прощава: „Това ми стига. Оттеглям жалбата си“.
Ганчо Ценов на два пъти се кандидатира за доцент в Софийския университет, но кандидатурата му е отхвърлена от завистливите професори.
„…в България вземаха връх онези, които не вярват в способностите на своя народ, онези, които Паисий нарича страхливци; те обаче ще опропастят България. За да не направят това, се води борбата“, пише огорчен Ценов.
Поради враждебността на българските учени сърцатият историк е
принуден отново да замине за Германия
Там издава 22 книги, сред които „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“, „Народността на старите македонци“, „Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава“, „Препирните за народността на българите. В що се състоят и защо се водят“.
След деветосептемврийския преврат през 1944 д-р Ганчо Ценов е обявен за „великобългарски шовинист“ и „фашист“, въпреки че никога не е споделял идеите на националсоциалистическата партия. Умира през 1949. Книгите му са забранени в България и са преиздадени чак след 1990. Един голям българин, намерил признание в чужбина и обруган в родината си.
