Наричаният един от „най-великите президенти“ на Америка – Ейбрахам Линкълн, е бил гей. Това разкриват непоказвани писма до момента. Те се изследват в документлния филм „Lover Of Men: The Untold History of Abraham Lincoln“. Филмът разкрива пикантни моменти от личния живот на президента от 19-и век, който подписва Прокламацията за еманципация – сложила край на робството в Америка.
Описван като „свещена фигура както за републиканците, така и за демократите“ и от мнозина като „най-великият президент, който Съединените щати някога са имали“, в писмата и снимките на Линкълн се изследва дали политикът е бил гей или бисексуален.
„Филмът запълва важна липсваща част от американската история и предизвиква публиката да се замисли защо имаме толкова ограничен възглед за човешката сексуалност“, завършва резюмето на филма.
„Lover of Men“ е не само изследване на ролите на половете и сексуалната идентичност, но също така служи като изследване на американската нетолерантност.“
На Нова година през 1841 г. Ейбрахам Линкълн, тогава законодател в щата Илинойс, прочита във вестника съобщение, че съседът му от няколко години Джошуа Спийд продава магазина си в Спрингфийлд и се връща в семейния си дом. Линкълн не е бил информиран предварително за това. По-късно Линкълн нарича този ден „фаталния първи януари“ - ден, в който изпада в толкова дълбока депресия, че е поставен под наблюдение, за да не се самоубие.
„Сега съм най-нещастният жив човек“, пише той в едно писмо. „Ако това, което чувствам, се разпредели равномерно между цялото човешко семейство, на земята няма да има нито едно весело лице.“
Предишният месец Линкълн е развалил годежа си с Мери Тод (за която в крайна сметка се жени). Това не е и първият му документиран израз на тежка депресия. Макар че събитията около „фаталния първи“ отдавна се оспорват, в новия документален филм „Любовникът на мъжете: Неразказаната история на Ейбрахам Линкълн (по кината от 6 септември), експертите твърдят, че въпреки тези други фактори, източникът на смущението на Линкълн може да се проследи до предстоящата раздяла със Спийд. Защо? Както казва историкът д-р Джийн Х. Бейкър (Mary Todd Lincoln: A Biography): „Голямата му любов... се връщаше в Кентъки“.
През последните две десетилетия сексуалността на Ейбрахам Линкълн е трескаво обсъждана в академичните среди. Широко смятан за най-великия президент в американската история, Линкълн оставя след себе си множество подробни писма, писани до Спийд, които срещат различни тълкувания. Неговият адвокатски партньор и евентуален биограф Уилям Х. Хърндон събира писма за Линкълн, писани от различни познати, които също са преразгледани, тъй като потенциалната хомосексуалност на Линкълн е във фокуса на вниманието.
Сексуалността на Линкълн е изследвана през годините, включително тематична история от 1999 г. в списание Salon и книга от 2005 г. на автора Кларънс Артър Трип, озаглавена „Интимният свят на Ейбрахам Линкълн“, наред с други произведения.
Документалният филм, режисиран от Шон Питърсън, включва интервюта с учени, историци и експерти по живота на Линкълн и изследва отношенията му с мъже преди избирането му за президент през 1860 г. В Instagram, Питърсън описва филма като „личен проект“, който е бил „подготвян години наред“.
Ейбрахам Линкълн, понякога наричан Ейб Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Rail Splitter или Великият освободител е шестнадесетият (4 март 1861 – 15 април 1865) президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия.
Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860 година допълнително поляризира нацията.
Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати
като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът, под който преминава управлението му, е за обединяване на нацията.
Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза.
Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията.
Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претърпява при опита си да прокара кабинета през Конгреса (1862), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко души от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.
Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на САЩ.
Може би най-съществено е то при поставянето на прецедент за по-голяма централизация на властта във федералното правителство и отслабването на властта на отделните щатски правителства, макар че това се оспорва понеже федералното правителство се връща към своята обичайна слабост след Реконструкцията и съвременните, модерни щати ще възникнат едва с Новия курс седемдесет години по-късно. Линкълн е президентът, който обявява Денят на благодарността за национален празник, създава Департамента на земеделието (макар и не с ранг на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той насърчава усилията за експанзия в Северна Америка на белите заселници като подписва Закона за участъците земя през 1862 г. Но той все пак е най-известен с ролята си при слагане на край на робството в САЩ с подписването на Прокламацията за освобождение като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим.
Покушението срещу него по-малко от седмица, след като Робърт Лий се предава при Апоматокс, го прави мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: „Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията.“ Той обикновено е посочван за един от великите президенти, макар и да е критикуван за това, че е престъпил традиционните граници на изпълнителната власт.
