За любопитно явление разказват хора, претърпели сърдечни трансплантации. Някои от тях твърдят, че са получили от донора не само сърцето му. Те придобиват нови емоции, вкусове и дори спомени, които вероятно са били част от света на донора. Възможно ли е тези органи по някакъв начин да пренасят част от личността на предишния си собственик в новия?
Просто съвпадения? Едва ли...
Оределението на смъртта се променя, тъй като научаваме повече за това какво може и какво не може да бъде извадено от човешко тяло в беда, но когато всяка надежда е изгубена за един човек, това може да бъде спасителен пояс за друг. Появата на трансплантацията на органи спаси безброй животи, откакто първият бъбрек е успешно даден на човек през 1954 г. Днес се трансплантира почти всичко - от бял и черен дроб до сърца и лицева тъкан, пише Списание8.
Въпросът дали трансплантираните органи по някакъв начин съхраняват информация от тялото на предишния човек се обсъжда от различни сектори на науката и езотериката. Но като че ли най-често се споменава за подобни явления от пациенти, претърпели сърдечни трансплантации. Хората съобщават за промяна в предпочитанията си за всичко – от храна до музика, изкуство и сексуална ориентация.
Някои от тези промени отразяват предпочитанията на донора, а други носят по-странни, привидно провокирани от смъртта отвращения (един човек развил страх от вода, след като получи орган от давеща се жертва). В Journal of Near-Death Studies през 2002 г. е описан случай, при който има пренос на обожание към пилешките хапки:
„Тя беше загрижена за здравето си танцьорка и хореографка. След като напусна болницата, тя имаше неудържимо желание да отиде в ресторант KFC и да си поръча пилешки хапки, храна, която никога не е яла. [...] Интересното е, че неизядени пържени пилешки хапки KFC бяха намерени в якето на младия мъж, когато беше убит.“
Как сърцето може да общува с мозъка?
Звучи като нещо излязло от научната фантастика, но учените продължават да проучват дали съществува някакъв вид пренебрегван механизъм, който би могъл да обясни това явление. Ето някои от хипотезите, по които се работи:
Клетъчна памет – отделни клетки или мрежи от клетки извън мозъка могат да създават спомени. Ако е така, може ли въвеждането на нови клетки да въведе нова памет или прекъсването на съществуващите връзки може да промени човек?
Генетични промени – Може ли въвеждането на нов орган да доведе до генетични промени, влияещи на начина, по който гените на човек се изразяват след трансплантация?
Енергийни взаимодействия – възможното влияние на електромагнитното поле на сърцето върху тялото, когато се трансплантира нов и вероятно по-малък или по-голям орган.
„Малкият мозък“ на сърцето – сложна невронна мрежа, която е вградена в сърцето и наскоро беше открито, че играе много по-голяма роля в сърдечната честота, отколкото се смяташе досега. Може ли да съхранява памет или да общува с мозъка по начин, който все още не е изучен?
Всички научни публикации по тези въпроси ни тласкат към извода, че сърцето може да общува с мозъка чрез неврологични, биохимични, биофизични и енергийни механизми. Но, все пак, може ли новото сърце в организма на пациента да окаже влияние върху хода на мислите и емоциите му?
Твърде много променливи
Все още не е открит ясен механизъм, който може да обясни как и защо пациентите с трансплантация съобщават, че имат нови спомени или промени в личността след операцията. Сухото медицинско обяснение е, че физическото и емоционалното натоварване от подлагането на такава тежка процедура е определящ фактор за странните прояви. Добавете към това комбинацията от медикаменти против отхвърляне и лекарства за облекчаване на болката, необходими за по-плавно възстановяване. Твърде много са променливите, които биха могли да играят роля в този процес.
„Появяващите се доказателства предполагат, че трансплантацията на сърце може да включва прехвърляне на личностните черти и спомените на донора към реципиента, предизвиквайки приетите възгледи за паметта и идентичността“, заключават авторите на прегледа на изследването на сърдечната памет от 2024 г.
„Освен това невронната мрежа на сърцето и двупосочното общуване с мозъка подкрепят концепцията за връзка сърце-мозък в паметта и личността. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се разгадаят тънкостите на пренос на паметта...“
