Повечето наименования на български дейности или организации в САЩ, особено в периода на една от най-масовите вълни на емиграция, след погрома на Илинденско-Преображенското въстание, са наричани „македоно-български“. Така например говорим за македоно-българска православна църква „Свето Благовещение“ в Стилтън, Пенсилвания, македоно-българска църква „Св. Никола“ във Форт Уейн, Индиана, и други, като процесът е дори по-задълбочен в Канада, където повечето църкви са именно „македоно-български“. Според някои сведения, публикувани от periscop.bg, „старата българска емиграция“ се е състояла от 110 хил. македонски българи и едва 10 хил. българи - най-вече от България. С течение на времето сред българската общност в САЩ възникват различни организации. Най-влиятелна обществено-политическа организация сред българските емигранти е Македонската политическа организация (МПО, която е патриотична организация). Това се дължи на факта, че така наречените „македонски“ българи представляват мнозинство сред българската диаспора в САЩ. В опозиция на МПО стои „Макeдоно-амeриканската народна лига“, ръководена от Смиле Войданов. Тя се образува
в Детройт през 1930 г.
и работи в тясно сътрудничество с „Федерацията на българо-македонските образователни клубове“, чиито възгледи са изразени чрез вестник „Народна воля“.
Част от българо-американските общности, които не са обединени в някаква формална организация, се представят във в. „Народен глас“, излизащ в Гранит сити, Илинойс. „Народен глас“ е приеман често като най-стария и влиятелен вестник, излизащ на български език в САЩ. Вестникът подкрепя идеята за „Велика България“ и според авторите Македония е „неделима част от България“ и трябва да се предаде на нея. Българският социалистически работнически съюз представлява малка група от стари български и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа дейност. Изразител на тяхното мнение е излизащият в Гранит сити седмичник „Работническа просвета“. Именно това обяснява и формалното надмощие на „македонското“ над „българското“, при това въобще без да си противоречат едно на друго, поне в общия случай, когато говорим за емиграцията ни.
Нека си припомним и емигрантският оркестър „Bulgarian Balkan Band“, създаден около 1915 г., в Стилтън, Пенсилвания. От неговите 21 музиканти по състав, описан от д-р Иван Гаджев в неговия труд „История на българската емиграция в Северна Америка. Том 1: Поглед отвътре - 1860-1944“, огромната част са от македонските земи. 14 души са от Прилеп и Прилепско, един е от Пирот, има двама американци, Христо Серафимов е от Сапарева баня и капелмайсторът Стойо Крушкин е от софийското село Бистрица. Дори само от този пример можем да видим, че в САЩ по това време в емиграцията ни преобладават така наречените „македонци“ или „македоно-българи“, или както най-коректно се изписват – българи от Македония.
Какво показва преброяването в САЩ от 1940 г.
Според американски доклад от годините на Втората световна война в преброяването на населението на САЩ от 1940 г. като българи по произход са се записали 15 500 американски граждани. В доклада се отбелязва, че на територията на САЩ реално живеят около 40 хил. „българо-македоно-американци“. Отбелязва се, че 70% от българските емигранти идват именно от македонските земи. Предполага се, че до края на Втората световна война в САЩ са живеели около 100-110 хил. българи, които с били основно в градовете Чикаго, Детройт, Индианаполис, Акрон, Гранит Сити, Форт Уейн, Йънгстаун, Сейнт Луис, Медисън, Стилтън и др.
