Преданието разказва за праведно християнско семейство, намерило по време на оран в земята голяма глинена делва с жълтици. Подтикнати от силна вяра, те решили да изградят със златото манастир, а мястото да бъде посочено от Бог. Натоварили делвата на магаре и се зарекли да изградят манастира там, където то спре и остане, тъй като това ще бъде Божията воля. Така не след дълго вървене магарето легнало на сенчеста поляна между два бързи ручея, мъжът и жената повикали майстори и започнали строежа. Чудото се случило точно в деня на стогодишнината от кончината на св. Иван Рилски  през 1046 г. От тази легенда местността и днес се нарича Имането, а делвата, дълго съхранявана в манастира, сега се намира в Пернишкия исторически музей.

Чудесата на силната вяра

Чудо става в Дивотинския манастир, и то по времето на най-голямото унищожение и разграбване на християнските храмове от кърджалийските набези. Тогава игумен на светата обител е йеромонах Петър, оставил преписка за случилото се: "Да се знае кога седеха кърджалиите в Брезник во 1806 лето месец декември, шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалиите, та некой Хасан Ходжа от Брезник дошъл с двама сеймени, та взема стадото, овце, волове и коне от манастира." Така били заграбени всички животни, а монасите - прогонени. На мястото останал само сакат старец, който не спирал да се моли и да вярва, че ще се случи чудо и животът в манастира ще бъде възвърнат. Не след дълго възмездието дошло. Тъмен облак застигнал грабителите високо в планината, гръм ударил и убил Ходжата, уплашените сеймени побягнали, а добитъкът се върнал в манастира.

Оттогава местността се нарича Ходжи гроб.

Отново силната вяра на монасите помага на мястото да оцелее въпреки набезите на турците и опожаряването му на три пъти. Очарованието му привлича и цар Фердинанд, който често обичал да посещава и да почива в манастира. В знак на подкрепа той подарил на игуменката майка Клавдия две каляски - едната представителна, а другата за обикаляне на имотите. Оттам местните хора започнали да го наричат Царски манастир.

Огнище на просвещение

От летописите за Дивотинския манастир се съди за неговата голяма роля като място на просвещение. В него е съществувало килийно училище, помагал е за националноосвободителното движение и няколко пъти е приютявал Апостола на свободата Васил Левски. Сегашната църква и жилищни сгради са възстановени през 1902 г. Църквата е еднокорабна, с две малки странични ниши, погледната отгоре наподобява атонски стил - кръстообразна. Храмовата икона е "Старозаветна Света Троица", която представлява най-класическото изображение на трите ангели, явяващи се на Авраам и Сарра.

Зад големите каменни зидове на Дивотинския манастир "Св. Троица" се разстила красив и пъстроцветен двор, а китна пътека, постлана с цветя, отвежда до храма на светата обител. Още с пристъпването човек е завладян от обаянието на цветната градина, извисяващата се наоколо зелена гора и чистотата на белите му сгради. Целият този разкриващ се изглед носи усещането за свято и благодатно място. Духовният живот в манастира днес се поддържа от монаси, които се грижат както за гостоприемния външен вид на двора, така и за съхранението на силната вяра.

Дивотинската света обител се намира в Люлин планина, близо до едноименното село Дивотино, на 25 км от София. До него се стига, като се мине през квартал "Михайлово" на град Банкя по 1.5 км черен горски път.

Материалът е написан с финансовата подкрепа на Столичната община по Програма "Европа 2012 г." и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019 г.

Десимира Миткова, БТА