Какво е да работиш в американското посолство в София по време на комунистическия режим в България…?! Та това е все едно да си купиш фабрика на 9 септември 1944 г.! Американското посолство, което неофициално по време на комунизма се наричаше „гнездото на оси“, беше едно от най-„опасните“ места в столицата ни. Историята на Георги Иванов от София обаче се докосва до това „опасно“ място по допирателната и все пак, това е достатъчно, за да бъде поставен под специално наблюдение от страна на комунистическите тайни служби и милицията. Агентурно донесение от информатора на политическата служба за „Държавна сигурност“ (ДС) „Бончо“ е причина Георги да влезе
в полезрението на политическата милиция
през 1959 г. Донесението е от 6 август 1959 г. След това се стига до регистрацията на Георги под псевдонима „Инкасатор“, в отдел ІІІ на ДС (Изменнически намерения) при столичното Сталинско управление на Министерството на вътрешните работи, днес І-во районно управление на полицията.
Това е „Лична предварителна разработка“. Информаторът „Бончо“, който беше осветлен от комисията по досиетата в София като лицето К. И. Бояджиев, докладва за Георги, в резултат на което Георги е „уличен“ в това, че „…поддържа връзки със сестра си…“ в САЩ…! По този повод в донесение на същия информатор от 17 февруари 1960 г. се казва следното за изказване на Георги, което той направил пред агента на ДС: „…много добре би било, ако човек може да се нареди по някакъв начин при американците, които ще открият своя легация в София. Бих приел да им стана дори и слуга…“, цитира информаторът. Дни по-рано същият цитира отново Георги в друго свое донесение пред органите на ДС, където казва, че Георги е заявил пред него: „…имам голям мерак да мога някога да се настаня на каква да е работица при американците в тяхната легация в София. Каил съм (съгласен съм - бел. на автора) дори и разсилен (прислужник, портиер – бел. на автора) да стана при тях, сигурно ще получавам там двойно по-голяма заплата от тая, която получавам сега. Не знам какво трябва да направя и към кого да се обърна. Аз имам много „качества“, за да бъда предпочетен от американците….“. Интерес представлява как
думата качества е поставена в кавички
тоест, счита се, че това да работиш в американското посолство в София в онези години е проява на нещо непременно лошо! Историческата справка сочи, че на 19 януари 1950 година българското правителство обявява американския дипломат в София Доналд Рийд Хийт за персона нон грата, а служители на американското представителство са арестувани за разследване за шпионаж. В отговор на 22 февруари същата година САЩ очаквано скъсват дипломатически отношения с България. Едва през спомената 1959 г. дипломатическите отношения между България и САЩ са възстановени и се откриват дипломатически представителства в съответните столици. Чак през 1966 г. България и САЩ повишават равнището на дипломатическите си отношения с посолства вместо легации, както е дотогава. Всъщност една от основните причини за разследването на Георги Иванов от органите на ДС е това, че той, според агентурните данни, „ще търси начин да излезне от страната и да измени на Родината, като замине за САЩ“! Това също е показателен за интелектуалното ниво на органите на властта в онези години! Тоест, оказва се, че това да искаш
да пътуваш до Америка е „измяна“…!
Оказва се обаче, че Георги изпитва страх да кандидатства дори за работа в американското представителство в София. В агентурно донесение от 24 юни 1960 г., от друг агент на ДС – „Динко“, който беше осветлен като лицето И. Д. Сарийски, се казва, че Георги е казал следното пред него: „…Аз смятах, като дойдоха американците, да потърся работа при тях, но ме беше страх да направя това. Търсих некои приятели да ми помогнат за това, но всеки отбегваше, а пък и аз не се престраших да отида и да питам…“.
Така Георги не успява да започне работа в легацията на САЩ в София, защото страхът вече е повсеместен. Дори само фактът, че той е проявил интерес към такава работа, вече е достатъчен повод да бъде разследван от комунистическите власти като „вражески елемент“, който иска да „измени на родината“! Ето това представляваше в онези години правото и възможността да си потърсиш работа в американската легация/посолство – право, на което на практика нямаш право, защото правото се дава от властта, а властта приемаше американската дипломатическа мисия у нас като „гнездо на оси“…!
