Днес православните християни отбелязват Цветница – деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя. Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден, и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празнува се както от православните християни, така и от католици и протестанти. На Цветница се отбелязва влизането на Иисус в Йерусалим. Ден преди това той възкресява Лазар, който е бил вече четири дни в гроба, а вярващите виждат в него своя Спасител и го посрещат тържествено в Йерусалим пеейки: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Пристигайки, Иисус Христос извършва много изцеления на болни и страдащи хора. Посрещането на Христос в Йерусалим По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд благословените вярващи носят в домовете си осветени върбови клонки за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона. Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща. На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос. Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни. Обичайно празникът продължава с нареждането на семейна трапеза. Някъде се приготвя обредно ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събират на мегдана, където играят весели несключени хора, известни като буенец. В някои райони на България на този ден се извършват и поминални обреди, свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и очакват роднините им да им донесат нещо. Рано сутрин жените отиват на гробища с върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите близки. Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“. Когато се зададе градоносен облак изнасят върбовото венче навън или го запалват за да прогони опасността. Символите на празника са цвете и змей. Цветето е символ на пролетта, растежа и красотата, на младостта и радостта. В българската народна песен са възпети различни цветя: божур, ружа, трендафил и др. Едни цветя са лековити, други момински или магически. Лековити са божур, иглика, невен – пазят от лоши очи и уроки. Червеният цвят на божура се свързва със здравето и младостта. Магьоснически са тинтява, росен, перуника, омайниче и други, разделят, отбраняват или привличат. В библейската символика цветята са знак за преходност, надежда за възкресение, за вечна пролет. Често се свързват с определен светец. Змеят обикновено живее в горите, пещерите, вън от селото, в езеро или извор. Змеят лети в облаците и е символ на тъмнината и небето, дъжда и водата. Притежава голяма сила - с едно духване изважда и най-големите дървета, отнася любимата си. Змеят се влюбва в най-личната мома, но я прави нещастна, защото независимо дали ще я отнесе от хората, или ще я остави сред тях, тя умира. Той използва прикритието на нощта и тогава се явява като красив момък. На залюбената от змей девойка не се позволява да се къпе, реши, да се пременява, да ходи на хорото и кладенци. Тя може и знае всичко, но нищо не казва, защото змеят й е забранил. Ако змеят разбере, че родителите са решили да омъжат девойката, той я отнася със себе си и повече никой не я вижда. Смята се, че сватбата със змея е равна на смъртта. Любовта на змея трябва да се лекува чрез пиене на "змеева билка", баене, да се прекадява с билки. Залюбените от змей мома или момък не живеят дълго. Змеят също може да закриля и да помага на хората. Ако някъде настъпи дълга и мъчителна суша, значи, че в околността се е заселил чужд змей. През нощта мъжете от селото в пълно мълчание и голи обикалят селото и търсят змея. Накрая се къпят в реката. Днес имен ден имат всички, които носят имена на цветя – Здравко, Здравка, Детелина, Детелин, Роза, Розалия, Лидия, Лилия, Цвета, Цветан, Цветелин, Цветелина, Трендафил, Флора, Флорина, Явор, Ясен, Ягода и др.