„Кайро си беше една голяма авантюра за мен - казва Цветелина. - Дойдох уж за малко, а ето че вече 22 години съм тук...“
Някак не отговаря на класическата представа за сериозен и вглъбен в работата си музикант. Говори ведро, разпалено, с вдъхновение и ентусиазъм за работата си.
Личи си, че е голяма веселячка и купонджийка. Как ли се справя с египетските мъже музиканти в оркестъра?...
От 17 години българката Цветелина Кръстева е неизменен концертмайстор на Операта и балета на Кайро. Тя е дамата, която на всеки концерт или спектакъл стои вляво на диригента.
Да си концертмайстор на опера или балет е значително по-трудно. Всички трябва да са в съзвучие - 80 музиканта в оркестъра, плюс оперните певци и балетистите на сцената.
Цветелина обаче не се оплаква, обожава работата си. В страната на фараоните и пирамидите българската музикална школа се ползва с респект, и не само там.
„Концертмайстор ли е, значи е от България“ - така преди няколко години родолюбив сънародник събира впечатляващ списък от над 40 български музиканти, които са концертмайстори навсякъде по света, и Цветелина е една от тях.
Родена е в Русе. Родителите й Тодор и Севдалина Кръстеви са финансисти, но с голям пиетет към изкуството. Баща й цял живот води самодеен театрален състав, а мечтата на Цветелина е да стане актриса.
В семейството само тя се занимава професионално с музика, но дядо й е свирил на флейта, майка й - на цигулка, а вуйчо й има ангелски глас. Брат й също завършва музикалното училище.
Като малка Цветелина си пожелава цигулка за 5-ия си рожден ден. „Когато разбрах, че са ме приели в музикалната школа към училището, бях много горда и цял ден се разхождах с празен калъф от цигулка, останал от бабите и дядовците ми“, споделя тя.
После нещо не се „стикова“ с учителя и дори е готова да захвърли цигулката.
Тогава амбициозната й майка започва всяка седмица да я води при учителка в Плевен. „После ме награждаваше с мелба в една страхотна сладкарница на центъра“, смее се Цветелина. Тази учителка я връща към музиката.
Тя завършва музикалното училище в Русе и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив, с магистратура цигулка и преподаване на музика. Връща се в родния Русе - град с вековни музикални традиции.
След 4 вълнуващи пълноценни години в Симфоничния оркестър, един ден пристига маестро Иван Филев.
Дългогодишният диригент на Операта в Русе вече дирижира Операта в Кайро. Прави прослушване за цигулар, Цветелина е приета и трябва бързо да реши, дали да замине за Кайро.
„Казах си, ами сега?! Къде отивам - в Египет?! Знаех само за пирамидите“.
Тати каза: „Абе какво чакаш, я стягай багажа!“ Сърцето му кървеше от раздялата, но не го показа. А мама каза: „Ти нормален ли си, къде я пращаш?!“, смее се Цветелина.
От колебанията я изважда 7-годишният й племенник, на когото Египет е любима дестинация. „Знаеше всичко за Хатшепсут, за фараоните.
Казах си, щом страната толкова много го е впечатлила, да отида и аз за една година, да видя малко свят“, споделя българката.
Когато за пръв път стъпва в Кайро, си е абсолютен шок - непознати хора, места, нрави, обичаи. Даже е готова да се върне обратно. Тъгува за България.
Тогава пристигат трима българи и си вземат заедно квартира. „Изкарахме тримата много приятни 2 години“, споделя тя.
На втората година открива чара на преподаването, след като една българка при заминаването си от Кайро й оставя целия си клас в английско училище.
Днес преподава в 2 английски училища и води частни уроци по цигулка на деца от 4-годишни до тийнейджъри.
През 2007 г. главният диригент Нади Рабаши - египтянин, учил в Швейцария, й предлага да се яви на конкурс за концертмайстор.
„Нямах някакви такива амбиции да ставам концертмайстор, винаги съм казвала, че не съм толкова талантлива, а по-скоро съм работохолик.“
Скромна е. Факт е обаче, че е единствената жена концертмайстор в Кайро, иначе в другия оркестър - симфоничния, концертмайсторите са мъже.
Жена да управлява мъже музиканти в арабския свят? Това си е чудо, а Цветелина се смее на удивлението, коeто предизвиква.
„Музикантите в оркестъра не обичат критиката, в никакъв случай - коментира тя. - Ако не успееш да ги прикоткаш да правят това, което искаш, ще правят точно обратното. Заинатяват се.
Трябва да се пипа с кадифени ръкавици, да лавираш умело... Много е уморително, но това е... Но пък влезеш ли им под кожата, са твои завинаги.“
„Стоя отляво на диригента и съм, така да се каже, лявата му ръка - споделя тя. - Много е интересно, трябва да го усещаш, какво ще предприеме във всеки момент - по жестовете, по мимиките, по енергията.
Понякога се случва много лесно, музиката някак си се лее, друг път е малко тегаво. То е като някакъв пулсиращ организъм.“
Тя помни с вълнение първото си представление като концертмайстор - на балета „Лебедово езеро“ на Чайковски, с диригента Найер Наги. И досега това си остава любимият й спектакъл.
Постановките на Операта и балета на Кайро са по арабски пищни - декори, костюми. Всяка година задължително се поставя „Аида“ на Верди. Свирили са я на пирамидите и в Луксор.
„Има една сцена в трето действие, все едно виждаш как река Нил леко се полюшва от вятъра и минава кораб... Много живописно“, споделя Цветелина.
Прочети още
Соловото концертиране и кариера не я привличат, предпочита да свири в ансамбъл. Част е от струнен квартет „Д‘ Оро“, обича да свири в различни формации - присърце са й квартети, камерен и бароков оркестър.
Постепенно тя свиква и с нравите на египтяните, дори установява, че са много близки по манталитет с българите. „Те са много сърцати, много мили с чужденците.
За 22-те години, откакто съм тук, винаги и навсякъде съм посрещана радушно и топло.
Египтяните имат един такъв израз „Нуарти Масър“, което означава „Огряваш Египет с присъствието си“...
Толкова е мило! И толкова ти става топло“, вълнува се Цветелина.
Сърцето й продължава да боли за Родината, но... се влюбва в египтянина Уаел, китарист. След дълга връзка се женят през 2010-а. В Русе.
„Бях много резервирана към египетските мъже и порядки. И мъжът ми в началото проявяваше някакви ориенталски навици, обаче после му стана ясно, че с мен няма да стане така“, смее се Цветелина.
„Като млада бях и доста по-серт, сега съм поомекнала малко. Всеки от нас проявява разбиране към работата на другия. Иначе кой ще ме търпи“, допълва тя.
Прочети още
През 2011-а се появява дъщеря им Сияна. „Специално отидох да я родя в България, защото всичко българско любя, тача и милея. Уаел е с български паспорт и говори български, и пие ракия и яде свинско, макар че е мюсюлманин“, споделя Цветелина.
„Мъжът ми много бързо се вписа в средата в България. Много му хареса, даже си намери български приятели, пращат му ракия. Като бяхме в Русе, беше тръгнал с един речник и постоянно ми звънеше да пита това как се казва, онова как се казва“, смее се Цветелина.
Вече 13 години са в брак, живеят в Маади, „Американския квартал“ на Кайро, както го наричат.
„В Кайро в момента главоломно се строи - казва Цветелина. - Построиха нова опера и нова концертна зала, най-голямата на африканския континент. Там слушахме Виенската филхармония. Надпреварват се да издигнат най-голяма джамия, най-голяма църква, синагога...“
„Кайро има един свой ритъм. Там никога не може да си закъснял, винаги си навреме. Хората спокойно живеят и умеят да се радват на живота“, споделя тя.
Семейството обича да ходи на Червено море. Имат си любимо място - Дахаб, бедуинско селище до планината Синай.
Сияна също е музикална, започва с цигулка от мъничка, свири в оркестъра на немското училище, но после избира пеенето и дори се класира по конкурси.
Тя говори български, пише, чете, учи в българско училище в Кайро. Сега се занимава и по популярната образователна платформа „Уча.се“. В „Дойче шуле“ освен немски, учи английски и френски и върви паралелно с 5 езика - плюс български и арабски.
Прочети още
Както всяка година, и това лято Цветелина и Сияна прекарват два месеца в България, а Уаел идва за по-малко. Сияна много обича България.
„Може би съм й предала тази любов, защото аз България си я нося навсякъде с мен - вълнува се Цветелина.
Веднъж в самолета Сияна ми каза: „Мамо, Кайро ми е сив, България ми е цветна“.
В Кайро българите са малка общност, но са много сплотени и си помагат. „Възхитени сме от сегашния посланик Деян Катрачев и съпругата му Екатерина.
Те са от хората, които не са дошли просто той да си изкара мандата, а милеят за българите тук. Отвориха вратите на посолството за нас. Често се събираме, правим си музикално-поетични вечери.
Екатерина е журналист, пее много хубаво и свири на гайда. Тя сформира клуб „Българското Кайро“. Събираме се всеки петък, пеем български народни песни, играем български хора. Поддържаме жив българския дух в Кайро“, вълнува се българката.
