Православната църква на 23 ноември чества Свети благоверен княз Александър Невски. Името Александър означава защитник на мъжете, но също така и защитник, воин на вярата. Това значение води началото си от св. Александър Невски, който е роден през 1220 г. в Русия и е бил княз на Новгородската област.
Историята разказва, че княз Александър защитавал храбро града си от нашествието на шведския крал, като се уповавал на Бога да му помогне в битката. Двете вражески армии се сблъскали при река Нева и с Божията помощ Александър спечелил битката. Оттам идва и прозвището му Невски.
По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. В края на живота си пожелал да приеме монашество.
Св. Александър Невски предал Богу дух на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст. Бил погребан в съборната църква в манастира "Рождество Богородично", близо до гр. Владимир. При император Петър Велики мощите на св. Александър били тържествено пренесени в Петербург и положени в построената в негова памет Александро-Невска лавра, където извършват много чудеса. На 23 ноември се чества и празникът на най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров в София, носеща името на светеца.
При посещението в Москва църковната делегация, водена от Българския патриарх Максим, получи безценен дар - частица от мощите на св. княз Александър Невски. Тя се съхранява под купола на храм-паметника. Катедралата е най-голямата и най-високата на Балканите – 53 метра.
