Надежда Попова
Васко Петров Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София. Дебютната си плоча записва едва 7-годишен, а на 10 г. получава правителствена стипендия и влиза в редиците на Музикалното училище за даровити деца към Консерваторията в Москва. През 1994 г. мести постоянния си адрес в Лондон и става най-младият концертмайстор в историята на „Ковънт Гардън". Към днешна дата в Япония Васко е по-популярен от българското кисело мляко, а в Испания е сред най-ухажваните водещи на мастер клас по цигулка.
Васко, два месеца преди датата концертът ти в „Панчарево" бе разпродаден, оцеляха символични бройки билети за правостоящи. Всичко това без обявен репертоар. Какво се случва в момента, ще има ли опция да те чуят повече хора на 25 август?
- Да, наистина няма обявен репертоар, но пък с мен водя марката "Солистите на „Ковънт гардън" и съм сигурен, че и това прави доверието толкова голямо. Имам голям късмет с публиката - това е самата истина и съм, и винаги ще бъда безкрайно благодарен за тази подкрепа. Сега за този концерт на 25 август ще променим малко сцената и ще освободим още място за публика, така че ще има допълнителни билети, които могат да се купят само на място в ресторант „Лебед".
Колегите ти от „Ковънт гардън" са били изключително щастливи, разбирайки, че ще свирят на езеро. Какво друго знаят за България от теб?
- Аз също (бел.авт. - смее се). Години наред сме си говорили с екипа ми колко много липсва място за концерт на открито в София през лятото и когато поканата от ресторанта дойде, изобщо не се колебах да я приема. Бях виждал снимки и видео от концерта на Лили Иванова там и вече знаех, че е прекрасен летен театър. По-късно, когато отидох лично, толкова ми хареса, че изпитах желание да доведа колегите си от Лондон тук. Така се получи.
На родна земя ще си буквално за денонощие, след което летиш за Лондон. Ще ти остане ли време да се видиш с любимия си дядо Васко, който през миналата година посети голяма част от концертите от националното ти турне с „Чамбао"?
- Този път няма да успея да стигна до Пловдив - за щастие имах малка пролука от време това лято и отидох специално да видя дядо Васко... Ядохме череши, обсъдихме квартала, съседите, роднините и моя график. Много искам да приличам на дядо си - духът и чувството му за хумор на тази възраст са впечатляващи.
Идеята това да е единствената ти дата за България за тази година отстъпи място на нещо по-грандиозно като капацитет места. Какво е то?
- Мога да ви издам много малко на този етап, а то е датата 10 декември и мястото - зала 1 на НДК. Новината е, че от днес пускаме билетите в продажба. Всичко останало предстои.
Проектите ти в Япония варират от електросуинг банда през буги-вуги тандем с Кейто Сайто до записи на филмова музика. Какво е предизвикателството пред теб за този пазар до края на годината?
- Имаме няколко концерта с Кейто, обсъждаме и нови проекти. През ноември ще имам един специален концерт в Токио заедно със Светла Василева.
Появи ли се друга песен, която да догони хитовия статут на "Милион алых роз" в репертоара ти за азиатците?
- Това беше голяма изненада, но най-интересното е, че те са убедени, че това е японска песен - има си текст на японски. Всъщност това доказва, че езикът на музиката е универсален и всички граници и ограничения са напълно излишни.
Какво се случва с мастър класовете ти в Кастейон? Имаш ли обещаващи ученици и как протича процесът на обучение - боси на плажа с атмосфера като в средиземноморски ресторант или по-строго академично?
- Точно след седмица ми предстои концерт на открито в Сан Матео, а веднага след него оставам за мастър класове в Онтиниент за няколко дни. Любовта ми към Испания е непоклатима, особено когато съм далеч оттам, а навън е вече лято.
В един от последните ни разговори бе споменал, че в Лондон никой никога не те е питал къде ти е дипломата. Кралската опера е отворила вратите си за теб на база на талант, харизма и душата, която влагаш в музиката. Успя ли все пак да вземеш този така важен най вече за родителите ти документ?
- Ха-ха! „Детето има висшо" - дори 2! Имам диплома и за цигулар, и за диригент като 2-ра специалност. Самочувствието ми вече е много различно... Единственото, което сега се чудя, е къде прибрахме дипломите наистина, защото след тържествената церемония по връчването не съм ги виждал...
Ти си големият брат, заобиколен от женско царство. Какво се случва със сестрите ти? Една от тях се омъжи през миналата година, ако не се лъжа.
- Да, Вероника се омъжи, а аз бях попитан за разрешение наравно с баща ми... Момичетата са добре - щастливи, обичани и заети. Вики ще я видя в Испания след седмица, а Виви съм я поканил да свирим заедно на концерта в Сан Матео в събота, 22-ри. Тя се развива страхотно, скоро получи голяма награда в Германия, подкрепена с парична премия - „Баварските културни награди 2017" в областта на музиката.
Искаше да слушаш Адел на един от четирите й концерта на „Уембли". По скалата от едно до десет как оценяваш преживяването? Що за феномен в поп индустрията е тази жена?
- За съжаление аз бях на един от двата, които не се случиха... Имах билет за последния концерт, това беше единствената ми свободна вечер и наистина го очаквах с нетърпение. Имам приятели, които бяха на един от първите два, и чух разкази от първо лице, но не мога да кажа от собствен опит. Адел е изключителен феномен не само заради таланта, качествата й на музикант и артист, но тя се оказа и момиче с много силен характер. Мащабът, в който работи, е изумителен и тогава най-силно се усеща умението й през смелостта да е откровена и истинска, да превърне стадион от 98,000 души в клубна сцена. Това, което направи тя с музикалния бизнес, и правилата, наложени с години там, е абсолютна революция.
С Лили Иванова храните дълбоко професионално уважение един към друг и сте близки. Успя ли да чуеш новият й албум?
- Мога да призная, че имах възможност тайно да го чуя няколко дни преди да излезе официално. Много ме впечатли и като съдържание, и като продукция. Особено силно ми харесаха песните на Веселин Веселинов-Еко - и тангото в „Този миг" и „Дали", на Живко Петров „Обичай ме", много силни текстове на Стефан Вълдобрев и вокално изпълнение на Лили на ниво, на което в световен мащаб е трудно да намериш еквивалент. Във всяка песен в албума усещам онази особена много нейна чувствителност, която тя владее до съвършенство. Разбрах, че и публиката го е оценила високо и в магазините на „Лидл" свършва много бързо, което е супер. Стискам палци и на предстоящото й турне в България и Европа - надявам се да мога да я чуя някъде и аз.
Прекарваш живота си сред облаците, на път към поредния концерт, обикновено разкъсван между три континента. Самолетът ли е материалното нещо, което би те зарадвало най-много - да си имаш собствена машина за повече комфорт?
- Да, това ще напиша в писмото до Дядо Коледа тази година, пък да видим... (бел.авт. - смее се).
Кои са трите неща, които биха те усмихнали инстинктивно, без предварителни увертюри - материални или не?
- Аз по принцип подхождам с усмивка... Но един самолет, който да си е мой, със сигурност би ме усмихнал. Разбира се, неочаквана среща с приятел, красива природа, идея за нов проект, предстоящо пътуване... Телефонно обаждане от приятел или есемес с виц на руски...
И последно - представи си, че се срещнеш с изключително талантливо дете, което обаче се колебае да продължи пътя си с цигулката. Какво би го посъветвал, за да не предизвиква съдбата си по лошия начин, рационалния - да се откаже от страстта си, за да опита „по-практично" занимание?
- Бих избегнал съветите... Най-големия съвет всеки го носи в себе си. А и мисля, че това, което правим и даваме като пример, са реално най-големите съвети за всеки, който има нужда от такъв.