През миналата седмица отбелязахме 143 години от началото на военната духова музика в България, оказва се обаче, че тя е пряко свързана с българската диаспора в САЩ през годините. Емигранти са в основата на създаването на едни от най-популярните оркестри в САЩ. Гнездото се явява малкото градче - предградие Стилтън, което днес е почти квартал на столицата на Пенсилвания – Харисбърг. За наша чест, единият от тези емигранти е човек, свирил малко по-късно в първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, именно в Стилтън. Става дума за Мартин Герхард. Първите данни за него откриваме в местната преса от 1913 г. „На среща на членовете на Либърти банд в Маркли Хол… бяха избрани отговорници за следващата година... Всички членове гласуваха за диригент да бъде избран Дионисио Зала, единодушно, широко известен музикант и диригент на оркестъра в Стилтън. Мартин Герхард, собственик на Герхард Студио, беше избран за президент и управител на оркестъра. Либърти бенд, въпреки че е един от младите музикални състави в градчето, бързо става един от най-популярните оркестри в централна Пенсилвания. Той беше създаден през септември 1911 г., в който бяха само петима души. През 1912 г. Дионисио Зала беше
избран за директор на оркестъра
и под негово ръководство беше постигнат голям напредък. Много членове на Либърти бенд са също членове на други по-стари оркестри в градчето, например в оркестъра на град Стилтън, на който Зала също е диригент.
Либърти банд е доста успешен в уреждането на ангажименти и понастоящем е ангажиран да свири на няколко парада, които ще се проведат през предстоящото лято“. Това е съобщение в местната преса на Харисбърг през 1913 г. В същото време обаче се споменава и за Дионисио Зала, който стои в основата на музикалното развитие и култура на емиграцията ни, с център отново град Стилтън. Кой обаче е Дионисио Зала? Той е диригент на оркестъра на Стилтън и Imperial Band в Пенсилвания. Оттегля се от позицията си в стоманодобива. Зала пристига в Америка през 1899 г. Той е роден в Испания и е служил като музикант в няколко испански военни полкови групи. Дионисио Зала играе основна роля в превръщането на групите на Стилтън в съответствие с най-добрите в страната по това време. Той също така е и съставител на редица селекции за други музикални формирования и групи. През 1914 г.
два оркестъра на Стилтън се обединяват
и отново Мартин Герхард и Дионисио Зала са в основата на ръководството на този процес. Става дума за Либърти банд и Ийст енд бенд.
В друго съобщение се дават допълнителни подробности: „Новият оркестър има 35 члена. Оркестърът ще следва напътствията на Дионисио Зала, диригент на бенда на Стилтън, който е един от най-добрите диригенти аматьори непрофесионалисти. Мартин Герхард, бивш президент на Либърти бенд, бе избран за търговски директор, а Джоузеф Куняк бе избран за президент. Трябва да припомним също, че Мартин Герхард малко по-късно, през 1922 г., става и контрабасист в Стилтън банд, както ни съобщава вестник „Харисбърг Телеграф“ от декември същата година. Това показва как музикантите в емигрантските среди са преливали от формация във формация, като междувременно, именно в промеждутъка между 1916 г. и вероятно 1922 г., Герхард е и музикант при българския капелмайстор Стойо Крушкин в неговия „Bulgarian Balkan Band“. Отново вестник „Харисбърг Телеграф“, но от 15 май 1914 г., съобщава за концерт, подготвян от Дионисио Зала в гимназията в Стилтън. На него присъстват „…няколко българи, които са били
членове на кралски оркестър
в родната си страна…“, пише още изданието. Сред тези българи почти сигурно са били също Стойо Крушкин и неговият приятел, съдружник и колега от Сапарева баня, Христо Серафимов – и двамата военни музиканти от Лейбгвардейския оркестър на Негово Царско Височество в София. Вероятно е този концерт да е бил специално за тях и в тяхна чест, или поне да са били специални гости, за да бъдат привлечени към концертната дейност в емигрантската общност на Стилтън. По-късно те ще създадат споменатия първи български емигрантски оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“. Легендарният диригент Дионисио Зала открива за Америка тези двама българи, а вероятно и други, защото самият той е бивш военен музикант от Испания и цени високо изкуството и опита на този тип музиканти, каквито са Крушкин и Серафимов.
