Всички сме чували този рефрен: "Великобритания има проблем с алкохола". Това е проблем, който отдавна предшества пандемията от COVID-19, но доказателствата за това твърдение днес изглеждат по-ярки от всякога. Милиони хора пиеха опасни количества алкохол, докато си стояха вкъщи по време на блокирането, а смъртните случаи, причинени от алкохол - най-вече от чернодробни заболявания - достигнаха 20-годишен връх на острова през 2020 г.
Причините за тези модели на поведение изглеждат също толкова ясни: изключителният стрес, скуката, травмата и изолацията в условията на една продължителна и опасно зле управлявана пандемия, в комбинация с дълбоко вкоренената британска култура на пиене и общочовешката страст към релаксиращите свойства на алкохола. Тези фактори от страна на търсенето са от съществено значение за разбирането на употребата на алкохол тук - или където и да било другаде. Бирата, виното и спиртните напитки не се налагат едностранно на британската общественост, но се консумират с ентусиазираното участие на пиещите.
Това, за което не се говори достатъчно, е влиянието на факторите, свързани с предлагането, влияещо върху националната ни консумация: а именно изключително мощните мултинационални компании, които произвеждат и продават алкохол с цел огромни печалби, включително пивоварни (като AB InBev и Heineken), дестилерии (като Diageo и Pernod Ricard) и търговци на дребно (като Tesco и Stonegate).
Прочети още
Индустрията и нейната армия от търговски асоциации и подставени лобисти непрекъснато се надпреварват да увеличават потреблението и печалбите си, като манипулират и влияят върху ценообразуването и данъчното облагане, лицензирането и гъстотата на търговията на дребно, рекламата и спонсорството, международните търговски споразумения, замазват научните открития и пречат на кампаниите в областта на общественото здраве. Вместо да бъде подложена на интензивни рестрикции, както при тютюневите изделия, алкохолната индустрия досега успешно се бори за запазване на "саморегулирането" и прехвърляне на отговорността за вредите от алкохола върху отделните "проблемни" потребители, особено чрез дискурса за "отговорно пиене".
Но вредите, свързани с алкохола, не се ограничават само до хората, които изпитват зависимост (около 600 000 души само в Англия). Дори относително ниски дози алкохол, консумирани редовно, увеличават риска от здравословни проблеми, включително храносмилателни и сърдечносъдови заболявания, травматични увреждания и рак на хранопровода, черния дроб и гърдата. Според неотдавнашно проучване почти 750 000 нови случая на рак през 2020 г. се дължат на употребата на алкохол в световен мащаб, включително около 100 000 са причинени от т. нар. "умерено пиене". Предишните прокламирани твърдения за това, че алкохолът, особено червеното вино, осигурява "защитна" функция за проблеми като сърдечни заболявания и диабет, също са поставени под съмнение.
Кризата на свързаните с алкохола вреди се дължи главно на факта, че мотивираната от печалби алкохолна индустрия структурно стимулира рисковото пиене. Според едно проучване приходите на индустрията биха спаднали с 38%, или 13 млрд. британски лири годишно, ако всички пиещи употребяват алкохол под препоръчителните дневни дози. Компаниите имат ясен интерес да предотвратят подобно намаляване, но за сериозното ограничаване на вредите от алкохола са необходими именно такива структурни промени, а не доброволни и неефективни мерки, предпочитани от индустрията.
Организациите за обществено здраве, като например Световната здравна организация, отдавна призовават за мерки за намаляване на влиянието на алкохолното лоби чрез забрана на рекламата, ограничаване на гъстотата и часовете за продажба, увеличаване на данъците и минималните единични цени. Други политики в тази насока включват задължителна хранителна информация и предупредителни етикети, забрана на участието на индустрията в изготвянето на политики и координиране на глобални ограничения за ограничаване на хищническото трупане на капитали. Но само ограниченията няма да са достатъчни.
Отчаяно се нуждаем от започване на разговор за истински алтернативи на употребата на алкохол. Като начало е необходимо да се разширят кампаниите, насочени към по-рискови пиячи, което да не изисква трезвеност като условие за включване, управлявани програми за пристрастени, безплатни терапия, медикаментозно лечение и психиатрични грижи. Това трябва да включва и публична реклама на алтернативи, като например "синтетичен алкохол", легализиране и регулиране на психоактивни вещества с по-нисък риск за здравето, както и насърчаване на обществени пространства, които не са ориентирани изключително към употребата на алкохол.
В крайна сметка става въпрос за разширяване на възможностите за релаксация, общуване и доставяне на удоволствие по начини, които да не убиват, да не нараняват и да не вредят. Това несъмнено би било мащабно начинание, като се има предвид доминацията на хищната алкохолна индустрия в обществените политики и здравни дискусии. Спешно са необходими радикални и системни политически действия, ако искаме да имаме някакъв шанс да се справим с „големия британски проблем с алкохола”. Или просто ще продължим да мрънкаме и скърбим.
----------------------------------------------------
Джеймс Уилт, „Гардиън”
