Здравейте, скъпи приятели и читатели! Днес искам да ви отделя за момент от традиционните въпроси и отговори, които споделям с всички вас всяка седмица, за да насоча вниманието ви към една много интересна тема, която анализирах в последния месец от различни статистики и лични наблюдения през годините.
Тази тема засяга фактите, свързани с нещата, които пречат на нас, инвеститорите, да имаме една успешна дългогодишна инвестиционна стратегия и кои са подводните камъни, които могат да ни препънат във всеки един момент.
Нашите лични убеждения срещу реалността, в която живеем
Много често нашите лични убеждения и вярвания за определено събитие се различават от фактите, свързани с това дадено събитие.
Прочети още
Например, емоционалният шок от световната финансова криза бе толкова голям за много от хората, че скоро след него те са загубили връзка с финансовите реалности в годините след 2008, като са мислели, че нещата вървят само надолу и надолу, и пак надолу.
През 2008 година, индексът S&P 500 е загубил 37% от своята стойност, като през 2009 година е възвърнал 26.5% от своята стойност, а през 2010 година още 15% от нея, продължавайки своя непрекъснат растеж в следващите почти 10 последователни години.
При проучване от инвестиционната компания, Franklin Templeton, направено през 2010 година, запитани дали пазарите продължават да падат или се покачват, ⅔ от анкетираните са отговорили, че пазара продължава да пада стремглаво надолу, което фактически е грешно.
Но травмата от кризата през 2008-а е оставила дълготрайни последици в психиката на повечето хора, които дори са нямали представа какво реално се случва около тях две години по-късно.
Групирането, което създава пукащи се балони
През годините много от инвеститорите са използвали потенциални бързи растежи в определени активи и инвестиции, които често са ставали „балони“, които рано или късно се пукат и създават хаос в икономиката, както и депресия за много от инвеститорите.
Проблемът с тези „балони“ е, че голям брой хора влизат в дадена инвестиция под ентусиазма на други, които им показват колко много са направили, надявайки се и те да опитат от сладостта на печалбите, но в много случаи е вече късно и това, което следва е драстичен спад, който да уравновеси тези балони.
Следователно, много голяма част от инвеститорите купуват „високо“ и продава „ниско“, и двете под влиянието на определени емоционални състояния – емоция и страх, но много малко фактически аргументи зад техните действия.
И разбира се, всичко това води до необратими загуби, защото дори в бъдеще да има шанс тези загуби да бъдат наваксани, това би било невъзможно, защото инвеститорът е продал своя актив на много ниска цена и бъдещата стойност вече не играе роля, защото актив не е притежание на инвеститора. Ако този инвеститор би задържал даден актив, дори при една сравнително ниска цена след спукването на даден „балон“, евентуално дадения актив може да възвърне по-високи цени и потенциално да надмине цената, при която е закупен.
Страх от моментни загуби
Друга ОГРОМНА бариера за много от инвеститорите е паническият страх при драстични спадове на пазарите. Много от тях (особено тези с неясна стратегия за инвестицията – в краткосрочен и дългосрочен план) бягат към кешови инструменти, търсейки привидна сигурност.
Например при един от „спуканите балони“, който е известен като „Дот-Ком“ и в който за много кратък период се появяват много знайни и незнайни компании в технологичния сектор (от които някои прибират пари от инвеститорите и кратко след това обявяват фалит), около 491 милиарда долара са напуснали панически пазарите, търсейки сигурност в банките и кешовите инструменти.
При световната финансова криза през 2008-а пък над 943 милиарда долара са били издърпани за много кратък период, след като спадът започва и биват преместени към кеш. Това за съжаление е в резултат от паническия страх и този инстинкт за самосъхранение, който инвеститорите изпитват в момент паника и загуба на здрав разум.
Следователно, когато се прави една инвестиционна стратегия, трябва да се обърне внимание, че ще има хубави и трудни моменти през годините, но е важно да знаем как трябва да подходим и в двете ситуации, да сме подготвени емоционално и практически за тях.
