Мартеничките събират езически, елински и тракийски традиции

Бели и червени Пижо и Пенда или просто два конеца, усукани в едно – спомен от детството и традиция, която спазваме, където и да сме по света. 1 март, както и целият месец след него, е свързан с множество поверия и обичаи, част от които са преиначени, други изглеждат и звучат архаично, трети са съвсем забравени. Честитим на всички „Баба Марта“ с пожелания за здраве, припомняйки любопитни факти, отнасящи се до първия пролетен празник. Празникът води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски традиции. Мартениците са предвестници на пролетта. Носят се, докато видиш първия щъркел, първото цъфнало дърво или до настъпването на пролетта. След това се връзват на плодоносно дръвче или се оставят под камък. В някои краища  я хвърлят в река, за да им върви по вода. За да разберат каква ще е годината им, хората са си намисляли един ден от 1-ви до 22-ри март и по него гадаели. Ако денят е слънчев – годината ще е успешна. Ако вали или времето е лошо – ще има трудности. Мартениците се носят се

за здраве и против уроки

Червеният цвят предпазва от уроки, белият носи здраве и щастие. Най-възрастната жена в къщата закичва децата с усукани бели и червени конци, най-често от вълна. В някои райони на България освен бял и червен конец се слага и син, а в други се наблюдават и повече цветове. Въпреки че окичването с мартеници се смята за уникална българска традиция, тя присъства и в Румъния, макар и в леко променен вид. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и във всички страни, където са се преселвали българите през вековете. Съществуват много легенди за раждането на мартеницата. Ето една старобългарска: Хан Кубрат имал петима синове и една дъщеря – Хуба. Той им завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала

с разпукването на пролетта

донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил чудно кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.   След като п

лучил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да къса конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи… Бил ден първи, март, лето 681-во." Оттогава бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно: Да сме здрави, силни и щастливи!