Със своите сламени шапки и раирани ризи, изтъкнатите гондолиери на Венеция от векове умело прекарват пътници през тесните канали на града-лагуна. Сега те се стремят да увеличат броя си, за да гарантират запазването на традицията на тяхната древна професия, пише "Гардиън".
Кметството на Венеция обяви тази седмица, че търси нови гондолиери. Изискванията за заемане на длъжността включват навършени 18 години, средно образование, умение да се плува и медицинско свидетелство, което доказва „добро здраве и физика“.
Но процесът на кандидатстване не е никак лесен.
Най-напред начинаещите гондолиери трябва да кандидатстват за курс за обучение - Arte del Gondoliere или Изкуството на гондолиера. Те ще могат да се включат в него само ако докажат, че могат да гребат, или поне покажат признаци, че притежават необходимото за развиване на това умение.
„Да можеш да управляваш гондолата е най-важното нещо“, казва Андреа Балби, председател на Асоциацията на гондолиерите във Венеция. „Процесът на предварителен подбор ни помага да разберем това, а след това те започват обучението.“
За всеки, който е запознат с обучението за шофиране в Италия, процесът на обучение е също толкова строг. Стажантите трябва да преминат 30 часа теоретични уроци, по време на които ще научат водните пътища. Те също ще изучават английски и френски език, както и историята, изкуството и културата на Венеция, с особен акцент върху това как е построен градът и неговите водни пътища. След това те ще се впуснат в 10-часово практическо обучение, включващо гребане на гондола с едно гребло под ръководството на майстор гондолиер.
Професията гондолиер е основна за Венеция от 1094 г. Векове наред 11-метровите плавателни съдове са били основната форма на транспорт в града, превозвайки нисшите прослойки на обществото, преди да бъдат възприети от аристократите, когато през XIV в. е забранено използването на конете като предпочитан вид транспорт по тесните улици. До XVI в. около 10 000 гондоли плават около Венеция.
Днес гондолиерите са само 433. В миналото тази професия е била изключително мъжка, а заветните лицензи обикновено са се предавали от баща на син. Сега обаче професията е достъпна за всеки гражданин на ЕС. През 2009 г. Джорджия Босколо става първата жена гондолиер, а днес има 14 жени.
Тъй като Венеция се посещава от около 30 милиона души годишно, гондолиерите са много търсени. Според Балби обаче намирането на нови служители е свързано не толкова с обслужването на огромния брой хора, колкото с оцеляването на професията.
„Налице е смяна на поколенията: хората се пенсионират и трябва да бъдат заменени“, казва той. „Затова правим курсове за обучение винаги, когато има необходимост. Хората, които се занимават с тази професия, го правят, защото са влюбени във Венеция и са убедени, че пренасят в бъдещето традициите на гондолата и града.“
Гондолиерите често са се борили, за да съхранят професията си. Когато Венеция въвежда обществен моторизиран воден транспорт през 1880 г., гондолиерите провеждат първата си стачка. Днес гондолиерите често протестират срещу водните таксита и моторни лодки с аргумента, че тяхното безразсъдно управление рискува човешки животи, тъй като предизвикват вълни, които разклащат по-малките плавателни съдове.
Балби е гондолиер от 30 години. През това време той е свидетел на растежа на туризма и променящите се нужди на пътниците, които се качват на неговата лодка.
„Обикновено младите искат само да си правят селфита“, каза той. „Семейства или хора над 30 години са тези, които проявяват повече любопитство към града и искат да знаят неговата история и как е построен.“
През декември миналата година група китайски любители на селфитата, които се возели на гондола, не се вслушали в заповедта на гондолиера да седнат, плавателния съд загубил равновесие и паднали зад борда. Гондолиерът, който се опитвал да направи сложна маневра, докато насочвал лодката под мост в близост до площад „Свети Марко“, също се озовал във водата, преди да се хвърли да спасява пътниците си. Той обясни, че обучаващите ще трябва да научат и ключови думи на неевропейски езици, за да се избегнат подобни инциденти.
Балби заяви, че няма опасност професията да изчезне, тъй като курсът е изключително търсен, въпреки таксата от над 1 000 евро. „Венеция ще трябва да умре, за да умре и тази професия“, добави той.
